Ден седми: “Кашана” – почивен ден (принудителен)

През този ден си отлежахме. Дъждът навън е спря и се отдадохме на лентяйство.
Снимки не съм правил. Това е единственият ден, от който нямам снимки.

Едва ли ще ви е интересно как цял ден сме се прескачали по креватите, но все пак в няколко изречения:

Станахме в шест часа. С надежда, че ще продължим. Но само си подадохме носовете и продължихме да спим. По някое време сутринта хижарят каза, че ще слиза до Златица. Да си дадем поръчки за нещо, ако има такива. Такива имаше, както се оказа – в изобилие. По тази причина, да не тормозим излишно човека, Моис се жертва и тръгна с него. Останалите се отдадохме на мързел, а той се зае с действието.
Изпратихме по него писма и картички (да ги пусне по пощата) и му направихме дълъг списък с всичко, за което се сетихме. Основно сладкиши – вафли, шоколади и солети.

Моис замина, а ние се излежавахме, ядохме, играхме карти... Въобще – уплътнихме пълноценно времето.

Завръщането на Моис ни свари в разгара на следобедната дрямка. Която прекратихме в момента на влизането му и вперихме погледи в ръцете му. Носеше голяма торба с неизвестно съдържание, която за мой огромен ужас връчи на жените. Подмазвач! Познайте какви ми бяха шансовете до мен да стигне нещо за подслаждане на душата. Е, стигна, но след като те си направиха удоволствието да ме замярат с вафли. Абе какво да ви разправям...

От мен – толкова. Ще продължа от дневника, тъй като жените се възползваха от почивния ден и се упражняваха в писане.

Елка:
Събудиха ни гадно в 6.00, за да решим, че няма да тръгваме веднага. Ако въобще тръгнем. Времето е отвратително!

Моис (има и малко “терзания на водача”):
10.30 – взехме решение да отида до Златица с хижаря. Успяхме да постигнем консенсус по въпроса за покупките – яйца, мляко и сладкиши...
В същото време Радо написа поема на тема Етрополският зет и Галя. За справка – по-долу! В нея обстойно бяха застъпени характеристиките на всички членове на компанията. За пред родителите й.
Цялата сутрин бе дъпроводена с мърморене по мой адрес: за събуждания, почивки и всякакви подобни недоволства, при това извън времето за критики – нахалство! Замислям се дали да продължавам да се занимавам с подобни неща в бъдеще. Взе да ми писва.
Междувременно за 20 минути с хижаря се опитахме да спрем нещо на стоп. Резултатът бе нова дъждовна баня. Към обяд ще опитаме отново.

Галя:
Засега почивката ни се отразява чудесно: аз слушам музика и шия раница, вече всичко е изпрано и изсъхнало, в бойлера има гореща вода; Моис се цупи, но ще му мине; Явор спи, а Ясен, Радо, Кольо и Елка цакат белот и още не са се сбили.

Пишем картички до вкъщи. В тази връзка Радо ми помогна така (не се възползвах от вдъхновението му!): (Обещаната поема!)

ГОДЕЖ
(от Галя до родителското тяло)

Привет,
Намерих си етрополски зет.
Иначе всичко е наред.
И понеже всеки етрополски зет е заврян,
ще взема да ви го доведа без свян.
Идвам с моите другари –
весели и славни годежари.

Най-напред с бъклица ще да върви
Радо, който пекане във тез игри,
от личен опит тез неща разбира
и положението ще ви офертира.

Явор тъпана ще бие
и най-много вино ще изпие,
защото нужни са му ноти,
за да получи той по челото банкноти.

Моис акордеона ще разпъва
и алъш-вериша ще раздува –
искайте парите кеш,
иначе ще ви перметне тоз младеж.

Ясен търновски болярин,
също славен годежарин,
нещо дърпе се, не ме дава,
ала няма той къде да шава.

Кольо, нинджа камбоджанска славна,
с автомата на хорото е начело.
Ролята му в туй събитие е главна:
кум е той, затуй пристъпва важно.

А пък Елка, славна хубавица,
тя достойна е кръстница.
Стъпва бодро и напето
въпреки, че я боли крачето.

Пригответе пиене, мезета,
че добре я дава тази чета!

Ама опасенбил тоя човек. Сега като чета какви ги е писал и му хващам намеците. А тогава – пълна скръб съм бил. Абе личи си, че е с пет години по-възрастен.

Инак го пиша това, за да видите колко отрицателно ни се отразяват почивките. Нали знаете, човек като няма какво да прави и го избива на простотия.

И пак Галя:
Моис се връща от селото (!!!). Влиза в стаята с пълна чанта сладки – вафли, бисквити... И двете с Елка ококорваме очи. Торбата е между двете легла и със светнали очички опитваме съдържанието й. След десет минути отново спим.
20.00 е. Момчетата се разприказваха и ни събудиха. Следствие: замерване с вафли, разгаря се истинска битка. В крайна сметка те май останаха доволни повече, отколкото ни се искаше.
Има гореща вода. Пак се къпем.

Сега варя юфка за закуска и пиша на крак, докато кипне млякото. Елка парви таратор...
Вечерята беше страхотна!
Направихме прощална вечеря за Радо – шопска салата с всичките й подробности (аз я правих – много съм доволна), таратор и яйца на очи. Все “луксозни” ястия за нашето положение.
Хижарят е страхотен, всичко това стана благодарение на него. Това със сигурност е най-хубавата хижа от началото на похода. Баш пък. Просто имаше екстри, иначе си беше пълна скръб. Прекарахме си страхотно!

Пак се улях. Налягат ме спомени, докато пиша, и се увличам. Какво да се прави, подмладявам се с десет години.....



Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене