Добър вечер. Много, много отдавна като ходих на "Изгрев", поради липса на прецизни условия за всички от нас, в столовата за Добре дошли, ни бе предложен 16 заряден "Глок" с молбата да намалим групата, като поиграем на Руска рулетка... В хижата нямало достатъчно спални места и столове в столовата, да не говорим за приборите и порциите вкусно сготвена храна /ПП/. След известно време когато останахме само аз и Жена ми, която не ми беше жена тогава /да... знаем номера с Руската рулетка, защото и двамата сме от руското малцинство/, погледахме телевизора, почовъркахме умрялата радиостанция /беше я уцелил случаен куршум/, почакахме някой да се размърда зад бара... и отпрашихме кам Мостовете за които бяхме чували, че има повече спални места... Уви!!! Още от Глухите камъни ни посрещнаха с откос на ПК/ пулемет Калашникова/ - явно този гад - хижяря на Изгрев - все пак се беше добрал до радиостанцията преди случайния куршум... Тъй като притежавах само малокалибрен спортен пистолет /не тежи толкова в бивак сака/, след неравен бой помолих Жена ми да развее бяло знаме /не сме се предали, това беше тактически ход за размисъл/. Вързаха ни и ни поведоха надолу към това ужасно място - хижа ...мостове.
Там ... седяхме в една голяма трапезария и мълчаливо се наливахме с бира... След третата бира, третия чай с ром и десетте вафли, поробителите ни си развързаха езиците и ни разрешиха да си сготвим Макаранки ала Кент, които винаги нося със себе си. Казаха, че Бяла черква изгоряла и бягството ни на там е безсмислено и ни заточиха в двуместна килия с течаща гореща вода.
След този случай на драстично намаляване на планинарската ни група, с Жена ми/която вече ми е Жена/ ходим само двамата, мълчеливи сме и нещо в нас явно разказва за преживяното, защото тези зли демони, наречени хижари се държат мило и боязливо с нас, а даже бай Вангел от хи(жа Пирин ни черпи с кана мелнишко вино.