Пояснения / Хоби, Развлечения / Туризъм

Христо, мераба!

След като се върнах и погледнах картата нещата ми се разясниха напълно. "Кончето" се намира на седловината между Маравулника (1417 м) и Сини връх (1537 м). Бих казал, че започва веднага от Маравулника, дължината му да е към 300-400 метра. Най-ниската точка между споменатите два върха е много по-близо до Маравулника отколкото до Сини връх, това се подразбира и от височината им. Съвсем правилно си го означил със стрелка на картата, но от снимката не мога да разбера дали става дума за едно и също място. На Маравулника "триангулачния знак" е едно квадратче с размери 10/10 и височина 2-3 см. Качиш ли се там няма как да не видиш "кончето". Друго обаче е интересно, щото пишеш за посока югоизток от Сини връх. Освен пътя Врата - Три могили друго там югоизточно не знам да минава. "Кончето" е североизточно от Сини връх и югозападно от Маравулника. Не знам как се излиза в Бор, точно стената на "кончето", която "гледа" към Бор е истинската му и по нея няма слизане, придружено с оживяване. Ин кая предполагам викаш на Момин камък, но той правилно преведен трябва да е Къс кая. Не знам какво е "ин" и не съм питал местните как викат на Момин камък. На картата има и Синя скала, ама бали я къде е...

Цецо, "кончето" си е леко неприятен камънак и чукар и не може дума да става за полянка.

Наско, пак си копирал идеята.

Някой път ще трябва да измисля нещо по-любопитно и интересно, ама с много повече драки и шипки. Така поне ще знам със сигурност кой ми споменава роднините до девето коляно.

Нещо сте го сгафили маршрута както чета...

Х. Сини връх е точно на билото. Хваща се по черния път към Марциганица като в първите си няколко метра той поема съвсем леко надолу. След 6-7 минути се стига до една полянка, на самото било. От там то започва да върви нормално стръмно нагоре. В ляво тръгва една пътека с много шума по нея. Не я знам къде отива, някой, ако знае да казва. Вие да не сте хванали по нея? В дясно от гореспомената полянка има черен път. Той е за Марциганица и "кончето". И двата варианта подсичат Тръна от двете му страни. Аз ги зарязох, щото исках да кача Тръна (1309 м), който ми беше от ясен по ясен, че ще е по нормално стръмния ръб пред мен. Цепнах му един азимут без компас и право на него, където има гледки из Добростан и Преспа. Понеже нямах компас и не исках да рискувам с излизане на черния път за Марциганица предпочетох да се върна по същия азимутен ръб до същата полянка. От нея си хванах към "кончето". След има-няма 20-25 минути излезнах на Дългата поляна, на която има през разстояние отделни маркирани камъни, вградени в земята. А Тръна е точно над Дългата поляна и ми стана ясно, че е трябвало да се спусна от него директно към поляната, ама отгоре нямах толкова изяснена картинка както отдолу. От Дългата поляна пътят преминава в пътека и влиза с изкачваване в широколистната гора. Маркировката е през дърво, като за вървене със затворени очи е слагана. Повървях 10 минути по нея, ама пак усетих, че тя за кой ли път започва да подсича билото. Намириса ми, че горе ще има нещо интересно и пак му цепнах един азимут през разредената гора до билото, което се оказа на 5 минути от маркираната пътека. От там само по билото през разредената гора до вр. Маравулника (1417 м). След това през "кончето" (Капан гидик), което свършва на 8-10 минути от Маравулника. Започва постепенно изкачване на Сини връх по една "пътека", дето е от тия "пътеки", които малко хора ги виждаме, но е идеална за вървене, щото дърветата са рядкост. Всичко това става по самото било и гората е азимутно рядка. Маркировката върви някъде доста отдолу, няма кой да върви по нея. Качване на Сини връх, където има циментова пирамида. Самият връх като масив е много голям (гледа се идеално от Беланташ), но точно до пирамидата заравненото е 3 на 3 и в обрасло с ниска растителност. Има и много камъни. От там пак по билото през допустимо гъстата гора. Почти през цялото време по това било от югоизточна му страна няма слизане, докато от северозапад си е полегато. Цепнах си аз пак азимута и взех, че излезнах точно на бариерата при разклона за Момин камък/Родопското конче (Хамбар гидик)/Свобода. Сега като гледам картата излиза, че съм спестил поне 1 час заобикаляне по маркираната пътека при положение, че цел ми е Момин камък. Скоро г-н Марвин писа, че щом нещата опрели до азимут значи работата била в батака. Е, някой път наистина са в батака (особено около едноименния град), но някой път се откриват "кончета" и се спестяват минути. И аз между другото си слезнах към Тополово, така че отново да не видиш нещо.

Бате Веско, информацията ми за пътеката Новаково - Сини връх е, че е обрасла. Няма кой да я минава при положение, че 10-те км по асфалта ги взех за 1:40 часа, без да си давам зор, при идеалната за един полар температура от 4-5 градуса. Ти си ми казвал, че маркираните пътеки са най-преки, но все се намират единични случаи като този, дето минах аз, където това правилно не важи. Виж, че римските пътища винаги са най-преки спор няма! Хората са били с два пъти повече акъл от сегашните хижари и БТС-ари и са знаели къде да вървят.