|
Да се пробвам. Аз поначало пътеписи не пиша - не мога, не за друго.
Миналата седмица. И май те бия по километри. Ботевград - Етрополе било 26 км в едната посока, а аз го минах и в двете. Е, спестих си част от наклона. Но малка!
Събота и неделя, 23-ти и 24-ти октомври, си ги бях определила, вместо за родните места, за опознаване и обикване на онази част от родината, която се намира около Ботевград. Тръгване рано сутринта и връщане късно следобед.
Някъде към 12 и половина аз и Колелото (май трябваше и Аз да е с главна буква, но без да искам, следвам правописа на Андон) излязохме от квартирата и тръгнахме да търсим бензиностанция, която има компресор. Колкото и да е чудно, имало и такива, които нямат. По неизвестни причини след всяко помпене едната гума започна да спада за няколко дни. А помпа нямам, за какво ми е, нали все ще се намери някой да услужи.
13 и нещо. Правец. Родното място на Тодор Живков и на шефа на Нефтохим. Сегашният кмет също се казва Живков. С население не повече от 7-8 хиляди, но с два големи хотела, спортен комплекс и паметник на бай Тошо в добре поддържана градина. Приятно градче. Оглеждам се за пътепоказатели, сочещи към Етрополе. Няма. Затова пък има голяма табела с надпис "Правешка баница" и стрелка. При едно от предишните ми посещения много коварно ме заблуди тоя надпис. Я, казвам си, баници, защо да не изям една, да видим с какво се различава правешката баница от пловдивската и от общобългарската. Тръгнах по стрелката и се озовах пред ресторант-градина "Правешка баница". Мераклийски направен, къща във възрожденски стил и много зеленина. А баница не ядох.
Чешмата, на която спрях да пия, също имаше надпис - "По правата пътека все нагоре". Е, как, нали е Правец.
Циганската махала. После река и пътят се разклонява. Край реката някакъв намусен чичо ремонтира коли. Добре, че беше той, да го питам за пътя, иначе щях да се озова в правешката вилна зона и да не знам къде съм.
Нататък - баир. Те ботевградчани ме предупреждаваха... Не много стръмен баир, но много дълъг. Нищо, нас баири не ни плашат. Хич даже. Носим си сандвичи за ядене и вестници за четене. Направих си кратка почивка, после - дълга почивка. Няма ли край тоя баир? Имал. От края му започва спускане към Етрополе. Возя се и си мисля, че това после трябва да го качвам.
Иначе пътят е красив, от любимите ми - от едната страна скали, от другата дере, много завои и много растителност. Широколистна. Боровете не ме кефят толкова. Цветовете са есенни, слънцето е лятно - какво повече...
Етрополе е разположено по дължина в една долина, като голяма част от планинските градове. Като влезеш, най-напред виждаш връх, който гледан от тази страна, прилича на Джендемтепе в Пловдив, но е по-зелен. Следват най-обикновени къщи и малко мизерни блокове. Тъкмо си си казал "Егати глупавото село", и стигаш центъра. Който никак не е лош, даже е доста приятен. След центъра е мандрата. Да знаете как апетитно мирише около нея, ммм...
Едно Пепси за подкрепяне (нали съдържа захар!) и обратно, че няма време. Впрочем Пепси и Кока Кола като да са си разпределили някак териториите - в Пловдив и София и със свещ трудно се открива кафене, което предлага Пепси. В Ботевград и Етрополе са поне едно на едно.
Нагоре пак се налага почивка. Но ме е страх да не замръкна на пътя и затова почивам, бутайки колелото пеш.
Близо до Правец се отбива път за манастира "Св. Теодор Тирон". Тоя път не са и двамата със Стратилат. Не знам това ли е манастирът "Св. Тодор", за който разправяли, че е кръстен в чест на Тодор от Правец. Табелката с посоката (с две "лица") е поставена обратно и сочи в другата посока. Добре, че има и вярна табелка, по-стара. До манастира пак половината път с бутане. На връщане - возене.
Накрая ме застигна големият дъжд, точно преди Ботевград. Успях да се скрия под магистрала "Хемус". До мен - баба и дядо на мотор. Много ме изкефиха. Не се подигравам, съвсем сериозно им се радвам.
След като ми омръзна да чакам дъждът да спре, реших да спра да чакам. Намери се кой да ме окъпе цялата още в началото на пътя, минавайки с шампионска скорост покрай мен. Намери се също кой да ме закара с бус - мен и Колелото - до самия вход на квартирата.
|