|
|
| Тема |
Опит за велопоход и от мен! |
|
| Автор |
Speedy_ (Любознателен) |
|
| Публикувано | 01.11.04 12:41 |
|
|
|
Нещо напоследък свободните ми дни се разминават с тези на дружките планинари та 3 недели си въртя кръгчета с колелото.
В събота сутринта ставам и гледам стелнала се една ми ти мъгла и си казвам с'я, накъде в тая пущина!? Седнах пред тъпия телевизор и зачаках да се вдигне. Към обяд атмосферата се разведри и яхнах возилото.
Тъй като преди 2 месеца при едно качване на Попови ливади си навлякох беля (възпалени сухожилия и разхлабени коленни връзки) с това колело сега съм по-тарикат и избирам равното.
Първата ми спирка беше с. Дъбница - нищо интересно, около пътя паркирали 10 каруци пълни със зеле и хората продават. Консултирах се за цената и казах на един от продавачите ако има път към Неврокоп да мине през нас да си купя 50 кила за зимата. Дойде човека на другия ден!
Много дупки по тия пътища бе. До с. Хвостяне, следващата ми спирка, ми се натърти задника от друсане. Хвостяне е едно от трите села в околията, където живеят турци, даже беше само турци. Сега повечето хора са се изнесли към Анадола и е пълно с циганьори, много неприятна гледка. Спрях само да глътна малко вода и продължих към Блатска - не бях ходил там от 7-8 години, когато често отскачах натам на риболов. Чесно казано не бях обръщал внимание много на самото село. Гледам стърчат две камбанарии и се чудя какво става, понеже знам, че в това село има само една църква. Гледам едни ханъми кълъпясват тютюн и ги запитах. Те бяха радостни, че имат 2 църкви - едното се оказа параклис (и имената им ми казаха), но като ги питах дали джамията има име не можаха да ми акжат. Трябвало ходжата да питам! Добутах по едни камънаци колелото до църквата. Бях чел че се казва Св. Дух, а гледам пише Св. Троица. Питам едни момчета кога е храмовия празник, те викат на духовден. Питах ги и колко християни има в селото - дватрийсе беше отговора. Полафихме още малко и зацепих по пътя за с. Абланица понеже отттам се стига за параклиса Св. Арх. Михаил. Един км. след изхода на селото е отбивката за него, но първо се загледах по едни яки дебели дъбове. Не съм виждал скоро такива! тъкмо се чудя как не са ги отрязали досега, когато гледам под тях се мъдрят тревясали гробове (мюсулмански) - на едните пише на турски а на другите на български. Турци в селото не са останали почти, но предполагам плочите написани на турски са от тях, а тези на български са на помаци покойници. не знам дали е така понеже турци и помаци много не се долюбват и сега един до друг да им са гробовете....
Състоянието на параклиса не е много добро, както и на църквата. Счупени прозорци запечатани с наилон олющени стени и т.н. Връщам се към Блатска, минавам покрай джамията да и хвърля едно око и продължавам към Хаджидимово. Джамията беше с алуминиева дограма и прясно вапцана. На моста на р. Места питах дали кълве рибата. Оплакаха се хората от суша, то аз вече затова не ходя си мисля!
В Хаджидимово нищо интересно. бях решил направо да се прибирам, но отскочих до ман. Св. Георги да видя как върви строителството. там правят една кула, която се оказа, че ще бъде стаи за гости, а най-отгоре щяло да има параклис, ме светна един послушник, който ми отвори черквата да пална 2-3 свещици. За пръв път съм сам в тази черква. Винаги когато съм идвал е било фраш от народ.
Времето напредва, което ме подсеща че трябва да потеглям. След 4 км. излизам на новия асвалт водещ към неработещото ГКПП Илинден и хващам към с. Копривлен. Кеф си е да караш по мазен асфалт, ей! Транзит минавам и през с. Ляски и на прибиране хванах второто полувреме на някакъв мач нафтекс - левски.
За статистиката; навъртях 38 км. За мен това си е постижение, така че не ми се смейте много!
М, т'ва е.
| |
| |
|
|
|