|
Здравейте всички.
Искам да ви разкажа нещо, което едва ли е ново за вас като цялостна ситуация, но нали знаете – на човек като му дойде в повече започва да се дразни от неща, в които живее с години.
В неделя решиме да отидем на х.Амбарица като пътьом първо минем да видим х.Яваравя лъка, защото чухме,че е разграбена и вече я няма като хижа.
За да отидем до там, обаче първо трябваше да миенм през една “охранявана” вододайна зона. Е, минахме без всякакви проблеми, макар, че пазачът се постара да остави в нас впечатление, че наистина не пуска никой и за нас прави изключение като няколко пъти ни предупреди да пазим водата – да не слизаме до реката, да не ходим до тоалетна където ни падне, да не хвърляме боклуци – и изобщо, да минем възможно най-бързо и просто транзит. Ние му обяснихме, че сме от Плевен и пием точно от тази вода, така че тя е наша и ще си я пазим (не че ако не беше наша нямаше да я пазим) и му казахме маршрута си от което да му стане ясно, че така или иначе бързаме. Но както и да е. Всичко беше добре, докато навръщане се объркахме на една папратова поляна и вместо да слезем в с.Черни осъм директно взехме, че се върнахме обратно на х.Яворова лъка.
Пропуснах да ви кажа (за тези, които не знаят), че от хижата са останали само стените и покрива, тук-там недоуспял да се вземе паркет и плочките по стълбите, явно залепени яко. Нищо, ама нищо повече. Явно изнасяно с камион по единствения път, който на всичкото отгоре е “охраняван”.
Да, и още малко инфо – там в момента (понеже е вододайна зона) пускат всякакви идоти с коли, камиони и т.н., разбира се с официално разрешително за да изсекат каквото им падне. В резултат на това има прокарани пътища за коли толкова много и нови, че доста от преките пътеки за х.Амбарица са съсипани и не се виждат, а маркировката е изпосечена. Ако се движите по пътищата няма да сбъркате – ще стигнете най-накрая горе до пътеката с известно (доста) заобикаляне. Ние и затова се объркахме навръщане – сечища са най-невероятните места и върви търси следващата н-та маркировка ако си нямаш друга работа. На отиване срещнахме хижаря – Дончо, който за наш късмет смъкваше коне надолу, които бяха оставили хубави следи, та намерихме пряката пътека за хижата;)
Но да се върна на темата. Като се прибирахме от х.Яворова лъка към “пазача” видяхме: първо на х.-та – изоставен генератор на брега на реката – водата го облива и цялата ръжда и мизерия се връща обратно в нея. Тоалетни по пътя – чудно защо построени точно на брега, вместо на по-далечната страна. Няколко крави, които изобщо си нямаха представа, че това е вододайна зона и от реката нито се пие, нито до нея се правят разни кравешки неща... Една редица хора, просто на разходка – дамите с високи токчета и дамски чанти като на манифестация излезли; доста боклуци, нахвърляни наоколо; пияни може би дървосекачи – цигани с физиономии на престъпници, на всичкото отгоре мотористи. Един от тях дори падна и се сблъска в едно дърво, след което на зиг.заг се затътри до близката локва за да си наплиска лицето (умрях от страх да ни би да се удари в нас когато тръгна пак), някакви хлапета по не 14-15год. също на мотор, прелитащи с бясна скорост покрай нас. И.... дали не пропускам нещо? Ами освен един кон и едно магаре, пасящи си спокойно и няколко коли, пълни с – вероятни дървосекачи, май не. Та толкова по въпроса за охраняваната вододайна зона.
И още малко за х.Яворова лъка. Явно е била разкошна навремето – голяма, добре обзаведена предполагам, може би с 2ки стаи (освен ако не са били по на 2 етажа). Била е собственост на БТСто и ловно-рибарското дружество решава да я купи за да прави нещо като международен ловен туризъм там. Взема я от БТС, но не успява да си плати някакви такси и.... От тук историята мълчи. Остават само догадки как в същност я е взело от БТС-то без да плати на държавата и дали има съдебен спор или не и изобщо нищо не е якно осевн едно. Хижата остава безстопанствена и започва яко заграбване. Моите собствени предположения нямат значение в случая. Когато се видяхме пак с пазача, приятелят ми го попита, а той каза: “Ами те от х.Плевен и от х.Амбарица знам ли ги колко са крали.” Аз лично побеснях и не ми се разправяше (то още в началото се опитах да му обясня колко безсмислен е този разговор), защото познавам хижарите и от двете хижи и хич не ги виждам да се юрнат да обезкостяват хижата, но той настоя и каза, че това нещо може да стане само с камиони, а единствения път е този, на който сме в момента. Пазача смени плочата и започна да обяснява как той няма никаква представа и не може да спира и да проверяма каимоните какво карат и как дори не е бил той.... Това обаче продължава да няма значение. Куче влачи – диря няма. Това е нашата държава.
А аз си спомних как видях по абсолютно същия тертип – останали само стени и покрив две разкошни в недалечното минало почивни станции в едно село до Троян – Борима.
Тази година наред с природните красоти се нагледах на невероятни гадости – като се започне от мръсотиите в Рилския Бъбрек (да ме прощават Дановистите, ама голяма мизерия остават след себе си, та в тая връзка да се запитат докога ще могат да се радват на местността), мине се през канската сеч на Тодорките, където са изсечени декари и декари гори за да се правят п-нови неясно как разрешени лифтове и се завърши на старото събитие – подпалването на х.Белмекен, което май накрая ще излезе дело на пияния хижар и приятели – според един местен деец на ВМРО...........
Имаме си една страхотна държава, в която ако не знаете всичко е наред. Тя се оправя все повече и сме едва ли не в икономически и всякакъв друг разцвет, на една крачка от НАТО, където вече ще забравим всичките си проблеми.
Е, аз споделих с вас, както и исакх да направя, както ви казах в началото. Само дето нещо хич не ми олекна и изобщо не се почувствах по-добре:((((((
Лека вечер на всички.
|
разказче
