|
|
| Тема |
 Лирично отклонение |
|
| Автор |
Яceн_ (като в мъгла) |
|
| Публикувано | 23.11.01 11:50 |
|
|
|
На работа съм. Седя си на бюрото пред компютъра и разсеяно хвърлям по някой поглед през прозореца. Питате се защо? Ами на вас да ви се оцъкли по цял ден през прозореца цялото старопланинско било, какво ще правите? Та поглеждам си навънка и псувам наум по адрес на щаба на военното училище, защото ми скрива най-хубавата гледка - половината от масива на Триглав. А той вече е в бяло. Е, не плътна, хубава бяла снежна покривка, а рехава, като че ли е хвърлена бяла мрежа отгоре му. Но това не го прави по-малко привлекателен. По-вдясно проблясва и Ботев - той вече е плътно бял. Само дето точно пред него са най-високите клони на две брези, та малко ми е премрежен. Ако искам да го видя както трябва, трябва да се покача на покрива. Точно сега обаче не ми се иска. Студено е и духа, макар и да е слънчево и абсолютно ясно. Та така като ме слушате, вие как бихте понесли затвора на работното си място, а?!????????
Между другото, когато си направя труда да се преместя до прозореца, ми се открива гледка от Грамадлива на изток до Амбарица на запад. Понякога заставам на прозореца и гледам, гледам, че чак се забравям. И понякога шефът ме излавя заплеснат, добре че не знае по колко време стоя там. По Амбарица между другото също има сняг. И по Купена, само че не си личи много, защото е скалист. Чернее, мръсникът.
А от покрива се вижда всичко от Чумерна до Амбарица. Но това е друга тема.
Мисля си сега, че не съм се похвалил още. Не че е кой знае какво за хвалене, но нали тук всеки си описва похожденията. Тази събота и неделя си направихме една разходка от Кръстец до Грамадлива. Време разкошно - ясно, слънчево, ветровито и студено. Отидохме в събота, наспахме се до обед в неделя, към един метнахме раниците на гръб и се прибрахме. Е, не можахме да гласуваме, но това да му е кусура. Направих и обратната връзка (имаше подходящи атмосферни условия) - видях от вр.Грамадлива работното си място. Доста приблизително, наистина, но все пак горе долу се вижда. А градът се вижда съвсем ясно. Този късмет съм имал веднъж и от Млечния чал - времето беше ясно като днес и както сега виждам билото, така и тогава виждах Търново. Рядък късмет.
Май много се отплеснах. Тази седмица ми беше претоварена и изнервяща, та трябваше да си избия някъде напрежението. Мисля, че се получи. Остава да не ми се сърдите. Поздрави от мен!
Ясен
| |
| |
| 
|
|
