Като рече за мюфтии и ходжи, знаеш ли какво си спомних... Преди година някъде, лятоска, се озоваваме край яз. Студен кладенец. Една тайфа от петнадесетина човека, тръгнали от всички краища на страната. Жега, та мор. На сянка удряше 40 градуса. Казаха, че са незапомнени жеги по тоя край, особено край язовира. Та... идва ред на купона вечерта, опретнали се жените-домакини (нали е ясно, че аз не бях от тази група... с тез мои умения...), наприготвили някакви салати, някакви мезета, мъжете напекли едни скари, околността ухае на кюфтета в було и карначета... А аз седя, отпивам лимонада и отвътре ме яде една мисъл. Мира не ми дава. Докато пътувахме до язовира, на няколко рида видях стада с овце. Умирам си за овче кисело мляко. Някаква патологична лакомия имам за него. Та седя си аз, надигам лимонадата и си викам: “Добре, де, какво пречи да опитам да си купя от някои хора наоколо из махалите овче мляко, пък да си го подквася?” Докато формулирам правилно въпроса и вече бях в колата и газ по някакви черни пътища. Само преди това подвикнах на групата, коята разтревожено ме пита “Ти къде хукна сега?”, че ей сегинка се връщам, спокойно. Поглеждам си часовника, наближава 20:30 ч. Тъкмо! - викам си, стадата вече трябва да са се прибрали, да са издоили овцете и аз отивам, потропвам на портичката, подавам делово тенджерката и парите, сипват ми и айде, обратно на язовира. Подквасвам го и до сутринта си имам една тенджера от любимия ми деликатес. План като слънце! Ти да съзираш дотук някаква издънка? Щото аз не.

Пристигам в някаква махала. Потропвам на изпречила се пред мен портачка. Оказа се, че било къщата на ходжата. Снаха му ме разочарова, че овцете се връщали към 21 ч. Не стига това, ами и ми обясни, че овцете се оагнили, та колко ли мляко щяло да се събере... Ама аз инат! Стоя там и чакам, пък за количеството, викам си, няма да придирям. Хубаво, ама таз вечер за проклетия, овцете се върнаха към 22 часа. А аз си седя в колата пред къщата, вперила поглед в тъмното и се опитвам да се сетя баба как подквасваше мляко, щото дотогава аз никога не бях го правила:) И ей така, като една овца съща си седя в колата и чакам овцете да се приберат... Прибраха се най-после! И пет човека от фамилията на ходжата вървят между овцете и доят по 10-20 грама от всяка... и така около 45 минути, докато издоиха някъде към 2 литра. Вадя парите аз да плащам и тук - изненада! “Ама моля ви се, то колко събрахме, че да ни го плащате?!” Направо онемях от изненада. Адски неудобно ми стана, но не успях да ги склоня и това е.
Пресипват ми млякото в тенджерката и тогава чак (!!!) установявам, че съм забравила да й взема капака. Петте километра до язовира ги минах по много странен начин... Газ, измина 2 метра по тоз черен път и стотина грама от млякото са вече по тавана на Фиестата. Спра. Отново газ, 2 метра, нови 100 грама сменят местоположението си - този път по мен. Притесних се! Щото то така по 100 по 100 грама и накрая може да се питам и аз “оти ручахме жабетата” :) И го измислям. С едната ръка държа волана, с другата - теднжерата във въздуха. Вярваш или не, но опазих поне литър мляко:)))) Като се появих цялата опръскана в прясно мляко на привършващия вече купон, сещай се какви дюдюкания и подмятания чух. Аз, обаче, хладнокръвно отидох, сварих млякото, заквасих го, увих го в одеала и едва тогава слязох долу при компанията, част от която вече трудно различаваше язовира от уличен гьол.

Обаче сутринта си имах мечтаното овче кисело мляко. Да не мислиш, че предложих на някой да го опита? Не, не и не! Всъщност, само на приятелката ми предложих (оная - валяка), но това беше направо йезуитски ход от моя страна, щото чудесно знаех, че тя не обича овче кисело мляко:))))

Ей това ме подсети ти с тез твои мюфтии и ходжи.

А иначе за височината, на която ставал приема на нови членове и цър-пъра. Смятам, че колата всякак ще стигне на тази кота, човеко. Там съм!

Я,паЯ! предупреждава: Понякога пътешествията са вредни за Вашето здраве