Здравейте, реших да драсна и аз два реда по тази болна тема БДЖ. Но ми се иска да обърна внимание върху промяната в психиката на обикновените работници в железниците, тези, които работят по 12 часа денем и нощем на открито, зиме при - 20 градуса, а лете при + 40 градуса. А също и върху това, че нямат подходящо работно облекло нито за дъжд, нито за студ...
Моят приятел работи в сферата на железниците и всекидневно го виждам как се мъчи, а да не говорим как му се отразяват нощните смени и колко озверен става от ден на ден. Живеем заедно от 8 месеца, твърде кратко ще кажете, но не мога да си представя как издържат заедно дългогодишните железничарски семейства. Не знам как се справят с напрежението и всичката отрицателна енергия, които се носят у дома.
Постоянно трябва да му повдигам духа, а представяте ли си щом стига до мисли за самоубийство. Понякога нямам сили да се боря. Тази система пряко влияеща на него, косвено рефлектира и върху мен. Като някакъв октопод е, оплита те в пипалата си и си мислиш, че измъкване няма. НО ТРЯБВА ДА ИМАШ СИЛИ И ВЯРА и да не се страхуваш да направиш крачката към неизвестното.