|
Та сред нас, потребителите на туитър, има гадове, които понякога пишат на БНТ или НВО, за да изразят възмущението си от превода в този или онзи филм. Те от своя страна предават нататък. И така в крайна сметка авторът на горния пост получава мейл от преводачката със следният текст.
“Уважаеми господин Димитров, След като сте запознат с тънкостите на филмовия превод, може би трябва да предложите услугите си на НВО, вместо да критикувате хора, които работят за 10 стотинки на субтитър без консултант. Безспорно сте наясно, че да знаеш разликата между два термина е едно, съвсем друго е да имаш точен превод на български, който се вмества в 36 знака на ред и е разбираем за широката аудитория, тъй като House of Lies не е учебен филм за финансисти. В случай, че все така нямате по-интересно занимание, може да ме критикувате и лично https://twitter.com/Zap_hire. Преводачката на House of Lies ”
Това кара въпросният г-н Димитров да напише съответния блог пост, където обаче веднага е нападнат с коментари от преводачката и неин колега (или тя самата) под прикритие на анонимността. Коментарите им, както и горният мейл са олицетворение на високо ценените от мен качества ограниченост и комплексираност. Въпросната госпожица дори се фръцна и си изтри профила в Туитър, където преди това великодушно ни беше разрешила критика. Но…
Тя не е единствената, която не става за дадена работа, но я върши за “10 ст’инки на субтитър” и понеже смята това заплащане за недостойно за високите ѝ професионални качества, я върши с нежелание и крайният резултат е плачевен. Така е почти навсякъде. Защото българската ‘работна ръка’ е убедена, че притежава безкрайно много качества, които не са оценени по отношение на заплатата. А всъщност малко са хората, които обичат работата си, работят я с желание и това им се удава.
Днес си говорехме с един приятел, че от 1-2 години не давам на “The Big Boss” въобще да си помисли за работа с български подизпълнител. Защото нямам отговор на въпроса “Ама вие в България така ли…”. Не, не, аз не съм съм част от тази България, аз не искам да съм част от тази България.
И докато си го говорехме, друг човек, работещ извън България написа следното в Туитър :
“Пак се опитваме да започнем нещо в България и пак изтръпвам от нерви покрай комуникацията си с българските партньори…”
Да. Защото, когато племенницата на шефа работи началник във фирмата и ти прати мейл с текст “Формолата е збъркана”, се получава изтръпване. Или когато на 89-я ден ти кажат, че това, което са обещали да свършат за 90 дни, няма да могат да го свършат, защото ‘Чувеку, дето може да го прави, замина да работи във Финландия”… А ако направиш забележка получаваш мейл като този по-горе.
А всъщност на такива хора и 10 ст’инки на субтитър са им много. А заради тях и много добри български фирми, с много добри специалисти ще имат по-малко клиенти, по-малко оборот, по-малки заплати…”
Източник:
Докога ще търпим да пренебрегват преводаческия труд? Ако преводачът няма квалификация – вижте го какъв е прост! Ако има – вижте го какъв е важен!
|
За преводачите - с пренебрежение
