|
Изпратих имейл до преводаческите сдружения и медиите със следното съдържание:
Виждали ли сте договор за ангария?
Не вярвате, че може да има такъв? Има, има - модерен, актуален и действащ безотказно. Сключва се между Министерство на външните работи и фирми за преводи. Представлява типов (бланков) договор, съгласно чл. 1 на който "ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ (МВнР) възлага, а ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ (преводаческата фирма) приема, в съответствие с изискванията на настоящия договор, да извършва официални преводи на документи и други книжа от български на чужди езици, и от чужди на български език."
Моля, разгледайте внимателно договора и се опитайте да намерите клаузи за срокове и начини на плащане. (подсказка: не се мъчете, няма такива, договорът е фиктивен)
Договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа:
Що се отнася до основанието за сключването на този фалшв договор, то е един стар вътрешно-министерски правилник от 1958 г., посл. изм. 1990 - преди повече от 22 години, когато в сила е била още старата конституция с прословутия член първи за ръководната роля на Партията. Нарича за Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. За него на 21.03.2013 г. МВнР призна в официално писмо до Министерски съвет, че "това е една отдавна остаряла правна уредба, която не отговаря на новите обществени отношения".
Цитатът е от писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 г. от МВнР до МС с копие до мен. Сканиран оригинал на писмото:
В интерес на истината, фирмите, сключили такъв договор, не работят безплатно - имат си клиенти, които им плащат. Ако разчитаха на псевдо-възложителя си, отдавна да са фалирали. А как си намират клиентите? Като се рекламират, че са сключили договор с МВнР, разбира се. Самото министерство няма нищо против, дори охотно им помага, като е публикувало на сайта си списък на т.нар. "оторизирани агенции". "Оторизирани" с фиктивен договор за възлагане! Защо министерството търпи да злоупотребяват с авторитета му и дори оказва съдействие? Много просто - защото агенциите, сключили договор, внасят официалните преводи в дирекция "Консулски отношения" на МВнР за т.нар. "заверка на подписа на преводача", която се таксува от 15 до 30 лв. на подпис – незаконно, разбира се. Таксата за тази псевдо-заверка е отменена още преди няколко години, но гражданите откъде да знаят? Ако попитате служителите от МВнР, ще ви отговорят, че таксата се събира по чл. 8 от Тарифа 3 за държавните такси, което е, меко казано, некоректно. Интересно, че преди два месеца МВнР призна в официално писмо до Министерски съвет:
"Удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена."
Цитатът е от същото писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 г. (вж. линка по-горе)
„Следва да бъде прекратена”, пише в писмото, но не се прекратява. Незаконната такса се събира не само у нас, а и по цял свят - в съответната валута. Става дума за милиони. ВАП е уведомена и всеки момент се очаква отговор.
Аз гледам позитивно на нещата. Вярвам, че скоро фиктивният договор ще бъде отменен (скоро, скоро - по нашенски скоро). От миналото лято водя диалог с институциите. Засега все още не са признали, че договорът е правно недоразумение, но вярвам, че и това ще стане.
Рени Стоянова, преводач в „Софтис”, гр. Варна
Още по темата:
Защо ние от фирма „Софтис” не желаем да подновим договора си с МВнР – историята на едно трудно решение
Блогът на собственика на „Софтис”:
Блогът на Рени Стоянова:
|
Преводи, изисквания, фалшив договор
