|
Някои идеи от дисертацията на Уенди Лийч за докторска степен по превод на тема „Видимостта на преводача”
(заглавието на темата е закачка с „Невидимостта на преводача” от Венути: )
WENDY Leech, The Translator's Visibility
По отношение преценката на преводаческите умения, Fragkou (2004) пише, че обикновено бъдещите работодатели на кандидатите за преводачи изискват от тях да извършат пробен превод, независимо от квалификацията и опита им. Това недоверие вероятно се дължи на факта, че сред кандидатите за преводачи има твърде много непрофесионалисти. При повечето други професии документираните квалификация и опит се признават за достатъчно доказателство.
Юристите, лекарите и преподавателите са едни от най-уважаваните професии. Счита се, че високият им статус в обществото напълно отговаря на високата им квалификация и голямата отговорност, която всеки от тях носи при упражняване на професията си. В действителност, високият статус на тези професии се дължи най-вече на факта, че достъпът до тях е регулиран със закон. В преводаческия бранш наблюдаваме точно обратното – безпрепятствено навлизане на хора без квалификация, които уронват престижа на професията и отблъскват желаещите да се занимават професионално с преводи, като инвестират в образование, специализация и професионално израстване.
Професията на преводача не е добре позната на обществото. Поради естеството на работата си, преводачът остава «невидим» за публиката. Усилията на преводачите са скрити от погледа - те прекарват дълги часове пред компютъра, превеждат, проучват, правят справки, без да се показват пред обществото, без да имат социални контакти с други хора. Клиентите виждат направо крайния продукт от превода. При други свободни професии, например занаятите, клиентите виждат физическите усилия и необходимите умения, което ги убеждава, че занаятчията си заслужава парите.
Според проучване, проведено през 2003 г. от Kozenkova по въпроса за етиката, 95% от преводачите смятат, че броят на преводачите аматьори многократно превишава броя на професионалистите. Това нанася вреди на професионалната репутация и подбива цените на преводите. 45% от запитаните са заявили, че не са доволни от начина, по който клиентите се отнасят към тях. За съжаление, при липсата на закон за преводача няма как да се попречи на случайни хора, като например студенти или пенсионирани учителки, да извършват преводи, за да припечелват допълнително, предлагайки ниски цени и отнемайки работата на преводачите на пълно работно време. Освен това ниското качество на такива преводи рефлектира негативно върху професията, тъй като се приписва на професионалните преводачи.
Помолени да отговорят на въпроса какви проблеми според тях произтичат от пренебрежителното отношение към професията им, 55% от преводачите споделят, че се чувстват недооценени, а работата им е стресираща. Чувството за недооценяване може да има сериозни последици върху качеството на работата, производителността, увереността и мотивацията за професионално усъвършенстване. При омаловажаване на дадена социална група възниква девалвация на социалната идентичност, която понижава самочувствието на членовете й.
Асиметрична информация се нарича ситуация, при която едната страна на пазара има повече информация от другата, в резултат на което покупната цена пада под пазарната. Тъй като купувачите на превод не са в състояние да определят качеството му, отказват да платят цената, която заслужава един добър превод, с цел да «противодействат» на риска от покупка на превод с лошо качество На свой ред това отблъсква добрите преводачи и накрая остават само тези, които предлагат некачествени преводи на ниски цени.
Според теорията за асиметричната информация, на пазара за преводи са необходими "сигнали", които да помогнат на купувачите да различат продуктите с добро качество от тези с лошо. В тази връзка акредитацията или сертифицирането на преводачите, при условие, че се прилагат правилно, могат да действат като ефективен сигнализатор за разграничаване на преводачите с квалификация и опит от начинаещите или неквалифицираните.
Някои мерки за издигане авторитета на професията преводач:
• Въвеждане на специалности по превод в университетите и следдипломни курсове за повишаване на квалификацията и специализацията на преводачите;
• Информиране на обществото за квалификацията и качествата на професионалния преводач чрез интервюта и статии в медиите;
• Изработване на защитни тарифи за достойно заплащане и етичен кодекс, вкл. санкции срещу нарушителите.
Трябва да има задължителен праг на квалификацията за достъп до професията преводач, а предлагането на преводачески услуги без необходимата квалификация да се обяви за незаконно. В Англия например е незаконно да се практикува лекарска професия, както и редица други професии, без определена образователно-квалификационна степен, регламентирана и одобрена на правителствено ниво.
Ако професията се регулира със закон и правилата за достъп са ясно дефинирани, преводачите ще се радват на по-голямо уважение сред обществеността и сред хората от други професии. Наличието на квалификационни стандарти ще премахне и необходимостта преводачите да бъдат подлагани на пробен превод, а официалният регистър ще легитимира професията в очите на обществото и да я направи достойна за уважение.
Липсата на регулация позволява на "каубоите", работещи по периферията, да правят «бързи пари» от некачествени преводи. Дори само един компрометиращ случай може да има сериозни последици върху репутацията на цялата професия. Докато не съществува ясно дефиниран начин за разграничаване на истинските преводачи от самозванците, професията ще продължи да бъде маргинализирана и неразбрана.
Редица проблеми, свързани с общественото неразбиране или недооценяване на преводаческия труд, произтичат от смехотворни преводачески грешки, допуснати в резултат на ниски или липсващи стандарти, както и поради липсата на официален статут на преводача.
По въпроса за квалификацията на преводачите, Snell Hornby (1995:8) изказва интересното мнение, че преводът се маргинализира, защото в училищата не се обръща внимание на това ценно умение. Ако при изучаване на чужди езици учениците се упражняват и в превод, те ще разбират по-добре тази професия и ще изпитват необходимото уважение към професионалните преводачи в случай, че след време им станат клиенти.
Наличието на национален регистър на квалифицирани преводачи е от първостепенна важност. Ако този регистър е публично достъпен, за клиентите ще бъде много по-лесно да се ориентират кой има право и, което е още по-важно, кой няма право да практикува тази професия.
Много от преводачите са противници на идеята за стандартна квалификация, тъй като не вярват, че е достатъчна да попречи на непрофесионалните практики. Наистина, не е възможно в рамките на която и да е професия да се изключи напълно възможността за измами в системата. Въпреки това, ако професията преводач е с официален статус и квалифицираните преводачи се регулират от закон, измамите могат да бъдат санкционирани и подобни практики - преследвани.
Няма, разбира се, еднозначно решение за всички случаи, понеже, както изтъква Gross (1995), социалната маргинализация на преводачите датира от над 450 години и следователно трябва да сме наясно, че промяната няма да настъпи нито лесно, нито бързо. Не е изключено статусът на професията преводач постепенно да се подобри и без активна
намеса, защото преводът като академична дисциплина все още се намира в начален стадий и ако продължи да се развива с настоящата си скорост, рано или късно отношението на обществото към тази професия ще се промени в положителна посока.
|
(Не)Видимостта на преводача - информативна тема
