|
Една от многото лъжи на "лицензираните" ПА гласи следното:
"Съгласно сега съществуващата нормативна уредба "заклет преводач" е преводач, който е вписан към агенция, имаща договор с КО."
Според агенциите, преводачът носи званието "заклет" само под шапката на една или повече агенции, защото само агенциите/фирмите имат право да сключват заветния договор с МВнР, който ги "лицензира".
Ако се питате защо е така и дали трябва да е така, четете нататък.
Източник: форума на "Петиция срещу новите изисквания за преводаческите агенции"
"1. Опитайте се да намерите дефиниция на "заклет преводач" в сега действащото законодателство (не по сайтовете на "лицензираните" ПА, моля!) и ще видите, че НЯМА такава дефиниция, макар че на няколко места се споменава, напр. в ДПК - Данъчен процесуален кодекс, където се споменават и «заклет преводач», и «легализиран превод», но дефиницията на тези понятия отсъства!
2. Чели ли сте първия параграф на страницата "Заверки и легализации"? Там пише "преводач, който има сключен договор с МВнР за извършване на официални преводи". Преводач, а не фирма! Ето ви линк:
3. Чели ли е дефиницията за "официален превод" в Закона за обществените поръчки? И там пише същото - "ПРЕВОДАЧ, който има сключен договор с МВнР за извършване на официални преводи".
4. Знаете ли защо договорите се сключват само с фирмите, а не с отделните преводачи? Според министър Н. Младенов - това се налага поради големия брой документи и многото езици.. бла-бла-бла ..., ето ви линк:
Всъщност, Правилникът е единствената пречка за сключване на договори с отделните преводачи. Нищо друго. Според клаузите му, датиращи от тоталитарно време, Външно държи държавния монопол върху официалните преводи:
"Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 1982 г., изм., бр. 103 от 1990 г.) (1) Преводите на документите и другите книжа в страната се извършват от Министерството на външните работи, а в чужбина - от дипломатическите и консулските представителства на Република България."
В този анахроничен правилник, годен само за музеен експонат, се твърди, че всички документи и други книжа в страната се извършват на едно-единствено място в България, а именно във Външно - там, на място, вътре в самото министерство! Никой друг няма право да приема поръчки пряко от клиентите си - нито фирмите, нито отделните преводачи! Външно е единственият възложител на преводи, СВРЪХМЕНИДЖЪРЪТ на България! Външно сключва договори с фирми, само и единствено с ФИРМИ на основание ал. 2, чл. 2а от живия музеен експонат, затова на преводачите без фирма се отказва "честта" да сключват договор. Ето го прословутото "основание" за сключването на договорите:
Чл. 2а (2) Министерството на външните работи, респективно отдел "Консулски", може да възлага с договор преводите да се извършват от държавни, обществени, кооперативни и частни фирми.
5. Сега да не си помислите, че преводачите ще се уредят с договор, а на фирмите ще се отказва тази "чест"? Не, разбира се. Договорът ще отпадне автоматично с актуализирането на правилника, на основание ал. 2, чл. 2а от който се сключва. И фирми, и преводачи, ще могат да си работят свободно по демократичните закони на страната. Ако Външно много държи да има последната дума в бранша, може да измисли друг, по-модерен начин да ни командва. Доколкото знам, обаче, не им се занимава. Информацията ми е от протокол на събрание на БАППА, НАПА и СПБ, 24.02.11. Ето линк към протокола:
|
Защо преводачите не сключват договор с МВнР?
