|
Тема |
Re: е...л съм [re: Beнaнций] |
|
Автор |
the_bomb (няма пък) |
|
Публикувано | 26.06.08 10:48 |
|
|
всъщност неизвестният талант се е опитал чрез плусквамперфекта да предаде особената българска глаголна форма на "-л съм", която, строго погледнато, не е време, а изразява някаква модалност.
българското т.нар. "преизказно наклонение" има множество семантични варианти: обикновен ренаратив (преизказно в същинския смисъл), конклузив ("явно е излязъл", "ще да е дошъл"), адмиратив ("ама ти си бил много умен!")...
някои от тях се отличават помежду си и чисто формално, напр. по липсата/наличието на спомагателния глагол "е" в 3. лице и т.н.
точно възклицанието "е...л съм (го)!" ме навежда на мисълта, че може да се отдели още една специална категория преизказно наклонение, което можем да наречем например "екскламатив". употребява се основно в 1. лице ед. ч. и най-често при глаголи в значението futuo.
дир.бг ми изтриха бележките, извинявам се ако сте ми пратили нещо и не съм отговорилРедактирано от the_bomb на 26.06.08 10:53.
|
| |
|
|
|