Зависи от много неща, като на прима виста се сещам:
1. какъв е типът текст - детски разкази, научна фантастика, историчеки романи напр. и др. (тук е уместно да се каже, че първият преводач на Толкин у нас беше превел много от имената с български еквиваленти, макар и на второстепенни герои, като напр. кръчмаря Пиволей, или от сорта, не съм сигурен, което за мен има особено очарование)
1.1. при детските в много случаи е оправдано, защото так по-лесно се разбират и запомнят от публиката (не говоря за случая с Буратино и Пинокио, който би трябвало да са разглежда от съд, нежели от гилдията, но за собствен опит с любими книги от детството)
1.2. при научната фантастика бих избрал някакъв смесен вариант на запазване и "локализиране", чисто субективно определени (ако не мога да съгласувам с автора)
1.3. При измислените имена в исторически романи напр., има различни фактори. Зависи каква епоха и чии реалии описва оригиналът на произведението, какъв ще бъде цялостният ти подход към превода и какво - отношението на автора. Христоматиен е случаят с руския превод на "Името на розата", където обширните латински изрази са предадени на църковнославянски, а дори някои от прозвищата на второстепенните герои са "порусначени", не без знанието и бурното одобрение на Еко. Та, ето, това е и втората точка
2. Зависи в каква степен искаш и можеш да "локализираш" произведението (ако приемем, че преводът на имената се впише в контекста на по-големи превдачески намеси).
Ммм, май се уморих да търся други точки сега, но пък с удоволствие ще помисля за такива.

"Какъв сте вие в цивилния си живот? Студент по класическа филология? Значи, пияница, интелигент..."