В българските банкови кръгове цари пълно англоезичие (е, така да се каже, де...), затова при превода на даден термин съм се научил да питам клиента как, аджаба, му викат (освен на английски) именно в неговата организация. В някои случаи има страхотни проблясъци, а в 99,999 на сто от случаите се сещате какво има. Ако е като в 99,9-те процента, обикновено следва кратък преговорен процес ("еми-и, ако го напиша така, как ви се вижда) за съгласуване на неизбежния неологизъм. Лошото е, че често в други организации за същото нещо (ако естерестемес им доде да го кръщават на български) ползват радикално различен вариант...

Така в 1991 г. се опитах да въведа като термин за нашумялото тогава due dillgence "надлежна осторожност". Сещате се, че съвсем вялото "анализи" прие гражданство, а доста точното "надлежна осторожност" буди само тревожна такава у читателя (слушателя).