1) По-късно или по-рано (говоря за негърския изговор) - това променя ли нещо? Аз не отричам, че някъде из Англия някой някога първи е заговорил така. "Някъде из Англия" - ти сам споменаваш къде, аз не съм бил за дълго там, така че не мога да съдя, а и не мисля, че това беше предмета на спора.
2) Моето подмятане за леността е хващане за твоята фраза от предния ти постинг (цитирам "..смятам, че американският начин е ленив и лигав"). Сега споменаваш "разновидност на говора". Ами щом е разноводност, значи и тя, и другите разновидности (ако приемем да наричаме така отн. широко разпространения за САЩ изговор). Остава проблема за "първенството". Не смятам, че щом в Йоркшир са решили да говорят така някога през вековете, това трябва да се смята за класически английски. Виж, аз (сега заставам в тази поза заради спора, но не съм ревностен защитник непременно на американския изговор) съм склонен да се съглася, че в Калифорния говорят (особено някои и то нарочно) лигаво, че в Тексас говорят със задниците си и поради това не артикулират букви, "видими" за останалата част на човечеството, че в Бостън (New England) говорят превзето. Казах "съгласен съм", но не мога да обоснова защо. Защото... така ми звучи! На мен, на тях едва ли. Пак по същата "логика" звучи ми по-добре "хенд", а не "ханд", "мен" (с "ае"), а не "ман", "дет" (за that), а не "дат", "хепи", а не "хапи" и още хиляда подобни.
3) Всички тези неща са ясно забележими в говора на говорителите по BBC (затова и те попитах провокиращо). Но след като ми казваш, че и това е разновидност (при това очевидно намерила гражданственост), значи и тя като всички останали (също разновидности като примерно споменатия Йоркширски изговор) има право на съществуване. Въпросът, следователно, е в това какво приемаме за репер/еталон. Това, че "някъде из Англия" през вековете са решили да говорят така, че други в Индия (стотици милиони) са решили, че ще се гаврят с езика по друг начин, че трети в Америка са поизменили това-онова, не е основание да ги обявим за еталон. И ако има някакъв критерий, той на мен поне не ми е известен. От чисто практична гледна точка обаче смятам, че трябва да се преподава (ESL) такъв английски, който ще бъде възприет без усмивка (или намръщване) на максимум места по света (не от максимум хора, защото тогава - Боже опази! - ще трябва да се научим да говорим като индийците).
4) Анди Грей съм го слушал хиляда пъти и дори на сън ще позная "приятно извъртяния" му английски, но какво доказва това? Впрочем, слушал съм и Сър Алекс и начинът му на говорене (с дъвка в устата или без) силно ме дразни. Но той не е говорител, така че си е негово право да мънка както пожелае.
5) Сега на добавката от другия ти постинг. Само не изкарвай, че англичаните са "жертва" (горките) на чужди влияния и че "вината" за това как говорят е на други. Това не е сериозно. Може да има всякакви влияния (и сигурно при всеки език има), но народът на една страна сам (колективно) си определя как да говори. Друг е въпросът, че това не става декретивно (или нормативно). И все пак в този език има толкова много изключения от малкото правила, че човек може само да се диви как и защо това е останало така (най-вероятно защото те - изключенията - не са проблем за никой, за когото английският е майчин език).

In a Tokyo bar:
For Sale--Diamonds $20; microscopes $15.