Позволявам си да продължа още малко темата, защото ми е интересна, макар да знам малко по нея.
Като казах, че съм (по-скоро) от е-кащите имах предвид, че при това изобилие от звуци в английския ми се струва доста опростенческо да сведем "а"-то до само "а" (ако не е "ей" или "о" - липсват ми знаците за транскрибиране). Значи няма да се стараем да помним кога е "а" и кога "е", т.е. angry става "ангри" (вместо "енгри"), at е "ат", вместо "ет", cash = "каш" (вместо "кеш"), така ли?. Не бих давал примери като that и land, защото макар да съм склонен да ги произнасям, отивайки по-близо до 'е', вместо към 'а', съм склонен да приема, че те се отнасят към нещо по средата.
Колкото до това как се говори английски в Англия, аз бих попитал "От кого?". От кокни-то, който ще каже "дройвер" (вместо познатото ни драйвер, за driver), от ирландеца (с прословутото "фокин шойт", дето ако не знаеш за какво става дума, може и да не се досетиш), или най-сетне от устата на говорителите по BBC, за който всички знаем, че "не говорят английски". Не е ли вярно, че английският, говорен от подземния свят в Лондон (поне такъв, какъвто ни го поднасят по филмите) е по-труден за разбиране дори от раперксия английски в US of A? Или ако говорим за "колониален" английски, пак кой от всичките имаме предвид? Комичния индийски-английски (говорим сигурно от повече от 50% от англо-говорящите по-света, като имаме предвид че Индия е милиардна страна), който дава повод за множество недоразумения в "белите" страни и ни кара да се заливаме от смях (... когато и ако схванем какво са опитва да ни каже индусът-шофьор на такси), специфичния "синглиш" (използван в Сингапур), за който също се иска тренирано ухо, или... тексаския-английски (сега идва ред да отговоря на загадката, която поставих и на която никой не се опита да отговори: съкращението NSM означава в речта на тексасеца 'Nited States f 'Merica - ами така си говорят хората и толкоз, тук се майтапят с тях без никакво притеснение).
За да се върна пак на "а/е"-кането, ще кажа, че преди да дойдем (временно) в Канада, жена ми изкара 3-месечен доста интензивен курс по английски за начинаещи в София, няма да уточнявам къде. Попадна на 'а'-кащ учител и от него възприе такива отвратителни навици, че след 2 години в англо-говоряща среда още не могат да я разбират.
Колкото до това "Кое е по-гадно?", 'а'-кането или 'е'-кането, всичко зависи от ухото. С по-горните размишления аз само се опитах да изкажа резервите си към твърдението, че в Англия се 'а'-ка, а по-тъпите в колониите (не че това е казано в прав текст) 'е'-кат. Мога да дам стотици (че дори и хиляди, но ще ме примързи) примери, за които всички ще се съгласим, че 'а'-кането звучи нелепо. примерите в обратна посока ми се струват по-малко на брой. А и да не забравяме, че има тенденция консервативните англичани да възприемат някои здрави навици от по-семплите си брат'чеди (вярно, тези примери се отнасят по-скоро до граматиката, отколкото до произношението). От друга страна, тук (в Северна Америка) английският акцент също се приема с респект (най-вече в академичните среди), но и се взема на подбив (съвсем скоро гледах едно интервю с Хю Грант, по време на което и той и водещият не спряха да се майтапят на пародия на англисйки-английски).
Кой е по-прав, надявам се да не започнем да уточняваме тук и ние.

In a Tokyo bar:
Special cocktails for the ladies with nuts.

Редактирано от ivz на 21.05.02 18:06.