|
Тема |
Скръб и радост |
|
Автор |
r-н Двyтakтoв (two way engine) |
|
Публикувано | 28.08.03 06:56 |
|
|
Такаааа, значи онзи ден сутринта закарах трабо на сервиз - всъщност човека ме дръпна до там с колата си. Още като му показах шепата с натрошени части от иглен лагер, извадени от тръбата влизазаща от двигателя в карбуратора, той взе да вика - "Майко мила...". Но положението се оказа много по-лошо. Не единия, а двата биелни лагера били натрошени, освен това се оказа, че картера също е жестоко натрошен, вероятно от летящите вътре сачми от иглените лагери. Човека каза, че всичко може да се ремонтира но е безмислено - първо цената ще е много високо, второ пак ще си имам строшено трабантче - по-добре било за тия пари да си купя друго трабантче със здрав двигател, а това да ми остане за резервни части. И знаете ли, аз точно така постъпих, може би благодарение на една усмивка на съдбта, която ми посочи с пръст правилното трабантче в едно близко до Варна село. Ето за какво става въпрос - 88 година, 12 волтово с чукчета, на 100 000 км, 10 000 км след основен ремонт на двигателя + 3 щайги с резервни части. Отлично поддържано и много внимателно карано. От вчера и аз си го карам. Е вярно има дребни кусури, но при положение, че двигателя и ходовата част са в отлично състояние, всичко останало е поправимо. Бях се отчаял, че ще трябва да напусна братството на двутактовите, но очевидно не му е дошло времето още.
|
| |
|
|
|