|
нужно ли е да си жив?
Кому е нужно? Направи си една кратка равносметка, ако не дай Боже утре се споминеш колко човека ще плачат за тебе? Махни родителите, който и без това ти реват за това, че си жив не по техния начин и ще ти останат две-три носталгично устроени жени, които не си си спомнял и приживе, а като умреш няма да можеш да ги оцениш защото ще си мъртъв.
колко души ще те помнят?
Хората, които те познават по лице и характер не са повече от сто. След като се спомине човек като теб всички те са много изненадани, впечатлени и тъжни. Но няма защо да се лъжем – всички те адски се кефят, че не са твое място. Тиха радост обзема живите, когато разберат, че още не са между мъртвите.
Живите помнят мъртвия с това, че той не е между тях. Искреното им съжаление винаги е смесено с безпощадно желание да са живи и за теб.
За да протече Вашето самоубийство по нормалния начин то трябва да премине през следните фази, които ви препоръчваме:
1. Заплахи за самоубийство – задължително. При постигане на целта със заплахи, измислете си нова цел и продължавайте със заплахите.
2. Изявления издаващи желание за смърт – препоръчително. Правете тези изявления небрежно, за да може след акта на Вашето самоубийство, другите да си кажат: "Знаех си аз, усещах нещо…"
3. Опити за самоубиство - поне един. Ако не Ви обърнат внимание след третият опит не Ви остава нищо друго освен два варианта – или да го направите сериозно или да убиете някой друг. И в двата варианта вече е сигурно, че ще Ви се обърне нужното внимание. От обредните домове или полицията.
4. Внезапни промени в поведението – става дума за апатия и меланхолия – всеки уважаващ себе си самоубиец минава през тези състояния. Ако ви питат какво Ви е, не бъдете толкова апатичен и завържете разговор, защото втори път няма да Ви обърнат внимание.
5. Депресия – изразява се в плач, сънливост, загуба на апетит. Приятелите Ви ще Ви обърнат внимание обаче чак когато откажете сериозно пиенето. Това ще ги разтревожи силно.
6. Последно уреждане – изразява се в раздаване на лични вещи. Чак на последния етап от развитието на Вашите суицидни мисли при писането на завещанието разбирате как наистина всъщност никой не Ви обича. Дори Вашият шампоан против пърхот с изтекъл срок на годност успяхте да пробутате на съседите. Не се учудвайте и не се натъжавайте, когато те се зарадват – просто животът не е лесен и за тях.
Изберете Вашата технология според общата успеваемост:
химически вещества /хапчета, газ/ - успеваемост към 30%
самозастрелване – успеваемост към 90%
хвърляне от голяма височина – успеваемост 85%
прерязване на вените – успеваемост 50%
гладната стачка – успеваемост 0%
обесване – успеваемост повече от 40%
неприемането на течности - успеваемост 0%
форми на злополука:
автомобилна катастрофа – успеваемост към 20%, удавяне - успеваемост 50%, самозапалване - успеваемост 3%
лягане върху релси - успеваемост 5%
Дадените примери идат да Ви покажат, че технологиите изискващи публика /гладна стачка, самозапалване, лягане върху релси/ са далече от желаните резултати. В естетическо отношение не се препоръчват такива технологии като преяждане, рязане на вени и самозапалване. В полотическо и икономическо отношение не се препоръчва в наши дни самоубийство с газ. Не толкова защото е скъпо, а защото Ви прави неволен участник в борбата между правителството и "Оувъргаз". Също така неприемливо и особено мъчително е "неприемането на течности". В горните технологии липсват показатели за т.нар. "бавни самоубийства" – алкохолизма, другите видове наркомания, градския начин на живот, обикновената зелена салата, обикновената гроздова и др
Вие имате нашите поздравления – Вашият избор Ви прави поредната Жертва на Действителността, Ентропията и Обществената Досада!
Добре дошли в клуба на Великите Самоубийци!
Наистина се надяваме Вие да сте един от тях!
Ако не сте, отговорността носите единствено Вие сам, както всеки клиент на Вселената, който си тръгва без да изчака да му сервират.
Честито!
няма "естествена Смърт"!
Смъртта винаги е неестествена, обидна, и излишна случка в живота на хората. Всеки би се отказал от нея, но в житейската оферта на това място е записано: "Няма как."
Е, щом няма как, тогава единствената позиция в случая е простичката мамина истина, че животът е един ням филм с недовършен и неясен хепиенд, който наистина сме свободни да напуснем по всяко време на прожекцията.
Забелязал съм обаче кое държи силните хора в кинозалата дори и при най-тъпия филм – те искат да разберат какво ще се случи по нататък. Просто ако останеш, поне ще разбереш какво има още да се случва. Какво са измислили сценаристът-идиот и режисьорът-слепец на Твоя Живот. В собствения ти ням филм с недовършен и неясен хепиенд.
Така си пазиш надеждата /или илюзията/, че ще можеш да промениш нещо. Нещо малко...
|
Самоубийска история