|
|
| Тема |
 До господин Министъра |
|
| Автор |
Grizelle (французойка) |
|
| Публикувано | 28.10.03 15:24 |
|
|
|
През 1916г. проф. Александър Балан прочел във вестниците, че е уволнен от СУ"Климент Охридски". Изпълнен с възмущение, той изпратил писмо до министъра на просветата.
Ето го и писмото:
Господин Министре,
В душесмут окосъзрех вещилище във вестопродавниците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличността ми от Вашето просветилище народно, поради негодие старешко.Това вля злимогорчило в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувни матерни мръснословия. Защото ако ме окосъзрете ще заключите, че съм душесвеж, сърцемлад и в прекалено якотелесие. Никакво коленослабие и кръстонемощни поличби не са ме споходили. Храноглътните ми желания са като у новобрачни. Гълталището ми, коремието ми и продължаващите ги телесни добавки са в изправност. Сърцетупът ми е нормален, кръвопластът е естествен, а любощенските подсети непрестанни. При това младосърдие и якотелесие бива ли да ме подвергвате на изпъдица. С настоящето си буквописание Ви моля да не ме изпращате в пенсионно пустовремие, а и в бъдновремие да ме оставите на трудотворна занимавка.
Последна доплънка:
Виж, ако става реч за проф. Влахов, той, макар че е ергенски самолипс, изпадна в кръстонемощие и комай е в пълен угас на любощенските подсети. Ето защо неговата изпъдица е по-належаща.
Подпис: Ал. Балан
| |
| |
| 
|
|
