|
Култов разказ!!! Направо полудях от кеф :))
Това е разказ за 72.
Един задълбочен поглед върху тази интересна цифра те навежда на мисълта за нещо сбърканои нередно (или по скоро нередовно). Като гей до лесбийка. Само на пръв поглед всичко е наред. Няма го това достолепие както при други числа като 69 например или 88. Сякаш седмицата всячески се опитва да изглежда като двойка, но и липсва един основен израстък в долната й половина, а двойката прави жалки опити да мутира в седмица, за да се сношава с други двойки, но й пречи същия този израстък. Порочно число! Ако дявола се откаже от неговото, защото за момент е останал без работа и скучае, то изборът му е без съмнение предрешен.
По всичко личи, че всяко нещо носещо такъв номер, неминуемо ще попие от неговата същност. Обратното също е вярно. Да не забравяме, че 88 е най-мразеното число от половин София, само защото небезизвестна автобусна линия носи този номер. Незнайно защо този бълващ отровни газове, достатъчни за локална екологична катастрофа Икарус, е наречен “Халеевата комета”, при условие че между двете природни явления няма абсолютно никаква прилика. По-скоро най-важната разлика е че ако живееш достатъчно дълго, все пак можеш да наблюдаваш второто. В този ред на мисли не може да не се спомене и една друга географска забележителност в града – спирката на тролей №5. Може би някой от възрастните дъртофелници, които осмърдяват тази линия помнят, че тя някога се е казвала “Окръжна болница”. Името отдавна е старателно заличено от изпаднал в амок пътник, който с неизтриваем черен маркер я е преименувал на носещото мистицизъм име “Волски нерви”. Буквите са изписани с готически шрифт - явно човекът не е бързал за никъде. Отдолу, доста по набързо (явно в последен предсмъртен гърч, преди бялата смърт да го застигне) някой с червен химикал е добавил крилатата фраза: “За таз година тролеят мина. Догодина я мина, я не мина”.
Но това са други теми!
За да се потопим във фекалиите на нашата история трябва да стигнем по някакъв начин (най-добре пеша) до хотел “Плиска”. Това е нашата “кота нула”. Околността е леко екзотична от червените фенери на навъдилите се като гнойни циреи китайски ресторанти, които напомнят както за несмилаема храна, така и за евтини проститутки. От там тръгват учебните коли с бъдещи шофьори-камикадзе, които в момента са на ниво “Сумнамбул” (как ли се пише тази дума? Никога не съм я писал (както и “гювече” или “аспержа”) Абе, аз съм адски неграмотен! NEVER MIND!). Скоро ще преминат на по-горна фаза - “Опасно невменяем”. Но и това е друга тема, пък и още много имат да учат съдейки по блондинката, която спирайки на кръстовището се оглежда и нагоре!
Така или иначе без основната фигура в разказа няма никакъв шанс да се продължи. Нормалното му закъснение е 20 минути но днес надминава себе си с 33. Докато се появи може само да се разглежда мръсната околност, да се четат омазалите цялата спирка (полуразрушена от пияни като биволи минувачи) обяви като “Унищожете хлебарките” с добавка “и циганите”, да се внимава да не се настъпи някое кучешко лайно, минирали тротоара и да се молиш Господ да накаже виновните за твоето бъдещо уволнение. В крайна сметка междуселският автобус между “Горно Намайново” и “Затънтеново” е по-редовен.
- ЕТО ГО!!! – чува се сподавен вик, на невярващ гражданин – ИДВА!!!
Всички като на тенис мач обръщат едновременно глави в заветната посока за да посрещнат Месията. О, чудо! Не един а трима Месии! Оформя се нещо средно между селски събор и циганска сватба, породено от спонтанното хорско въодушевление. Баба трие сълзите си от радост и умиление, а дядо в екстаз коленичи и с все сила удря глава в плочите на тротоара. От получената дупка избликва черна мазна течност (не нефт, разбира се, а отпадни води). ЕТО ГО – автобусът с номер 72 – новото фатално число!
Не може да не се опише видът на това чудо на немската инженерна мисъл. Тази автобусна линия се явява едно естествено продължение на “София ленд”, Тъй като големината на този парк е съизмерима с тази на изтривалка за крака, не е имало място да се построи влакче на ужасите. Затова е и открита и тази автобусна линия. Формата на рейса е вдъхновена най-вероятно от късния кубизъм – паралелепипед с квадратни стъкла и две правоъгълни жълти ивици по протежението му (в крак с Новото Време). Единствените заоблени неща са четирите гуми и гордо стоящата емблема на “Мерцедес” (освен ако някой вече не я е изкъртил). Невероятното разположение на вратите на буса прави половината от обема му абсолютно неизползваем, освен ако не пътуваш до крайната точка на неговия маршрут или си порода мазохист, който обожава да пропуска спирката си. Вътрешността се превръща в своего рода Черна дупка: грубо те поглъща в своите тъмни бездни и няма шанс за излизане! Седалките са създадени за недохранени китайци (ама от най дребните). Пътеката между тях е осмото чудо на света – двама концлагеристи-ветерани от Освиенцим не биха могли да се разминат на нея без стабилна многомесечна диета преди това. За да се компенсира негативната оценка, инженерите старателно са отстранили всички удобни за хващане места, вероятно да не се дозагрозява интериора.
За сметка на това, обаче, двигателят, макар и рециклиран от турско номадско племе, може с ускорението си да съперничи на всеки дракстер. Натоварване от 6G е нещо обичайно за пътниците. А какво да се каже за спирачките. Времето за спиране от 100 до 0 км не е вписано в нито една техническа спецификация, защото би разстроило мисленето на всеки нормален физик и разклатило устоите на всички теории на Айнщайн. В крайна сметка времето не може да е с отрицателен знак! Много интересна екстра са и въздушните възглавници с помощта на които рейса се накланя странично до внушителните 20°. Във всяка цивилизована държава тази функция се използва за да се помага на инвалиди с колички да се качват и слизат. Тук обаче българският гений я използва за изсипване на пътниците като баласт по спирките. Трябва да се пести време все пак! Но това не е всичко. В комплект с това получавате и тотална липса на отварящи се прозорци. Така рейсът хем е подвижна оранжерия, хем нагледно средство за начина на действие на парниковия ефект върху психиката на средностатистическия човек, хем херметично затворен сандък. Всяка миризма, проникнала в него остава там за вечни времена.
Две думи и за шофьорите! Описанието “ Як селянин”, просто се заковава в съзнанието на всеки който ги е виждал. Трудно е да се каже защо са станали шофьори. Едно вероятно обяснение е че са били скъсани на листовките по време на кормилните курсове за каруцари, превозващи отпадъци в тяхното село, а след неуспешна (вероятно приключила с нечия смърт) кариера на рали състезател, единственият изход е бил именно тази работа (разбира се има толкова некадърни селяни, дето и това не могат - те стават таксиметрови шофьори, но и това е друга тема). С настроение на разлютен пчелен кошер и шофьорски умения на които и покойният Сена би завидял, те изтискват до край възможностите на клетите немски машини. Не случайно воланът не се споменава в заоблените елементи в описанието на рейса – той има форма, еднаква с тази на аналния отвор на шофьора. В края на краищата човек може да кара по този начин единствено с гъза си.
Интересен е и въпросът, защо тези попълнения на градския транспорт се движат по тройки! Има два вероятни отговора: или играят “Руска трупа” (за съжаление няма нищо общо с руската рулетка), или правят Шведска тройка. При вторият случай естествено възниква и друг въпрос: кой е бил в ролята на жената – най-намръщеният или този с тъпата усмивка, маниашки замръзнала на лицето му?
За повечето хора щурмували рейса в момента, обаче, тези неща са далеч от съзнанието им. Тълпата се блъска като овце пред кошара. Проехтява предсмъртен вик, но е заглушен от кръвта, стигнала до гласните струни на пострадалия и преминава в неприятно гъргорене. Настава суматоха! Всеки се мъчи да се докопа до заветната седалка. Положението е извън контрол! Един от перфораторите, коварно поставен на нивото на врата, освен няколко билета, дупчени вероятно от бившите селски идиоти преселили се в града, перфорира и сънната артерия на нещастен младеж. Това не се забелязва от никой – дрехите на останалите попиват шурналата като фонтан кръв. Нали “Ариел” пере всичко! Безжизненият труп се срива на една от все още незаета седалка и застива в неестествена поза. Между двама уж трудно подвижни пенсионери се заформя бастунен дуел заради една от седалките. Сцената приключва преди да бъде удостоена с нечие внимание, защото са премазани до смърт от бидон пълен с минерална вода, влачен от дребна бабка, засилила се като боулинг топка за да седне на оспорваното от двамата старци място.
Въпреки мелето се оказва че автобусът е полупразен поради няколко основни причини:
1. Все пак това е първата спирка!
2. Умните отдавна не пътуват по този безумен начин!
3. Много от редовните пътници са или вече инвалиди, или са загубили живота си в различни нелицеприятни инциденти, включващи откъснати крайници, задушаване и спонтанни масови самоубийства.
Продължението
|
Пазете се!!! Идва 72!!!
(своенравна)
