Преди да почна да се заяждам, ще си призная, че като че ли съм те подценил като човек. Радвам се, че все някой се грижи за децата, лишени от родителски грижи. Приятна ти специализация тогава. Съвсем сериозно.


А сега да си дойдем на думата :

Какво давам аз ли? Първи отговор : когато някой не знае и не го интересува му давам това, което иска - толерантност и спокойствие. Когато пък е любопитен, а не знам отговора - пускъм сърч в гуугъл и му отговарям. Незнанието не е грях, нежеланието да знаеш също, грях е да си хабиш времето за глупости, които само хамелеона смята за важни или интерестни. Ти ме дразниш защото явно това за теб не важи. Знанието (и за него ще поговоря след малко) е най-висшето благо, а? За мен свободата да избереш дали да знаеш или не е МНОГО по-ценна, и позволи ми да предположа, че съм прав.

Коя точно част професора ти е неспособен да ти обясни? Я дажи да я опиша по-подробно - за мен е чест да освещавам тези, които търсят познание.
А колкото до четенето на твоите постинги - приеми, че за мен е толкова важно да ти опонирам, колкото за теб е да изкарваш 16-18 годишни деца олигофренчета. Все си мисля, че моите подбуди са по-благородни, по-чисти, и по-възвишени, но кой съм аз че да съм толкова катефоричен...


Ясно какво е трагично за теб - някой да не е запознат с най-новите и тенденциозни "научни открития" като да речем броят на ИЗВЕСТНИТЕ ни планети или относителната възраст на слънчевата система.
Пука ли и аз какво мисля? А?
Едно от нещата, които аз смятам за трагични е поведение тип "твоето". Отвори your mind бре! Виж колко посредствена е науката ни! Виж колко много събития изключва като невъзможни! Погледни как свободно борави с информацията! Как дава на някои неща статус на факти а други не ще да забележи просто защото влизат в противоречие с горните? Това ли ти е идеала? Да навлизаме все по-дълбоко в блатото на теорията... СИГУРЕН ли си за броя на планенитете в слънчевата система?
Да. Не се съмнявам, че е така. Щото пише в учебниците...

Пита ме АЗ какво съм дал. Отговор две.
Ми нищо! Нищо, което ти би оценил. Малко проза, едно-две есета...
...малко приятелство и дори вероятно малко любов, за която не съм толкова сигурен...
...толкова помощ колкото мога...
все неща, които за мен са безкрайно важни. Неща, които дават смисъл поне на моето си съществуване. Някой ден (имай късмет да ми противоречиш) ще стана велик писател, и тогава ще ти отговоря пак...
... Защо писател? Защото изкуството дава далче по-добра представа за реалността, толкова субективна и нерелана, че ти позволява да видиш ИСТИНАТА - защото кога прочетеш три различни (добри) романа ще научиш повече, отколкото от десет учебника. Говорим не за информация, тя е безкрайно разтегливо понятие, а за онова, което науката се опитва да убие - истината и нейното ЗНАЧЕНИЕ.

Perhaps even in death I still hold some shreds of use for you, my love...