|
ДО
ОПЕРАТИВНИЯ ДЕЖУРЕН
НА 1-ВО РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ
СОФИЯ
ЖАЛБА
от ЖАК АСТРУК КАЛЕВ,
ЕГН 4509026249
жив.София 1000, ул. "Стефан Караджа" 5, ет. 4, ап. 5
С настоящата жалба Ви информирам, че на 06.03.03 /четвъртък/ около 11.30 - вечерта бях ограбен във входа на жилищната кооперация, където живея. Отнети са ми всички лични документи, а именно: лична карта, шофьорска книжка, дебитна карта на Първа инвестиционна банка, служебен пропуск от Софийски университет, където работя като управител сграда на Факултета по начална и предучилищна педагогика, пропуск за дома на Организацията на евреите в България, клубна карта на ресторанта "Битбургер" на ул. "Ст. Караджа".
Освен това в чантата имах очила за далекогледство - 3 диоптъра, две телефонни книжки /стара, малък формат, и нова голям формат/, джобна "Глобул", увита в салфетка, гребенче мобилен апарат "Алкател" в калъф кожен черно бял, за който имам фактура с карта на "Б конект" № 098 87 37 12, часовник, швейцарски - "Реймонд Вейл" с римски цифри с ориентировъчна цена около 200 долара, подарък за 50-годишнината ми през 1995 г.; две тънки златни верижки, от които при скъсването бяха изпаднали на земята: златно кръстче, богородичка и медалиона със зодия дева. последните три предмета малко по- късно са били намерени заедно със стотинките от джоба ми на пода във ъгъла до входната врата.
От джобовете на кожения елек, в който бях облечен под палтото бяха извадени: визитки листчета и пр. дребни , нямащи материална стойност предметчета.
Как се случи това? До десет часа вечерта бях в ресторанта на Еврейския дом. Пих два чая с ром. Тръгнах пеша, както обикновено към дома по "Стамболийски". По пътя се отбих в Американското барче /за първи път влизам там/, пих един чай, Продължих към къщи по "Стамболийски" и малко след КФС заведението спрях да си взема цигари и да пия още един чай. Там продавач е една интелигентна жена, с която обикновено си говорим. След това продължих пеша по Стамболийски, завих при църквата "Света Неделя" на дясно, по "Позитано" и през градинката излязох на "Гурко", завих надясно по "Левски" и покрай пощата излязох на ъгъла на "Кузман Шапкарев" и "Стефан Караджа". По пътя спирах няколко пъти да си почина /поради запушени артерии и на двата крака се уморявам лесно/. Там също така спрях и няколко минути се чудих дали да се кача направо в къщи, или да отида до "Битбургера". Надделя умората и разума и се отправих към къщи. Винаги, даже и през деня, а особено вечер имам навика да се оглеждам внимателно около мене, дали не ме следва някой. На ъгъла пред вкъщи ми направи впечатление, че пред Бингото имаше човек, също така в далечината, близо до "Раковски" на "Ст. Караджа" имаше човек, който държеше ръка до ухото, като че ли говори по мобилен апарат. Входът ни е непосредствено след ъгъла и е малко навътре. Отключих вратата, и както обикновено протегнах внимателно ръка да запаля лампата. Ключът е непосредствено до рамката на вратата. Приготвих се да ритна вратата, да не би да има отзад в тъмното човек Всичко това са навици, изградени с години заради страха от "уличния демократичен" бандитизъм. С протягането на ръката усетих, че ме хващат за нея отвътре, вратата рязко се отвори, а отзад ми "помогнаха" да вляза. Не видях никого, понеже вътре беше тъмно. Имаше удар по лицето от лявата ми страна, не много силен. Стегнах краката около тестисите и изместих главата на ляво, понеже очаквах удар вече от дясно. Той беше слаб, в челюстта. Рязко паднах на задника си и веднага извиках: "Момчета не бийте, взимайте всичко" Последва само един опит да ме ритнат. Извиках отново: "Не бийте, ставам и вдигам ръце, взимайте, каквото искате, оставете ме жив." За секунди ми бе отнето всичко от коженото сетре, което е с многобройни джобове, включително и ключовете от десния джоб на панталона, часовника два пръстена от лявата ръка /венчален с името на съпругата - Алла и дата - 10.10.1965 г. и турски пръстен тип печат - общо около десет грама/.
Крадците бяха минимум двама, максимум трима души, всеки обираше дадено направление. Избягаха навътре през вратата на двора и по всяка вероятност през другите дворове или през прохода на "Стефан Караджа" №7 или ….
Тъй като ми бяха охлузени ръцете и имах кръв по лицето се качих най-напред при комшиите на 2 етаж - сем Петър Петров и Ани Караделева. Синът им - Сашо слезе с кучето и огледа кофите за чантичката, не намери нищо. По-късно е излязъл да разходи кучето и е намерил стотинките и трите златни предмета - кръстчето, богородичката и медалиона със зодията - дева, които ми върна в петък на обяд.
В петък прекодирах бравата Мотура и съобщих в банката за картата, в събота подадох молба за нова карта и информирах Еврейския дом за откраднатия пропуск. Обадих се в участъка на "Раковски" и ми казаха да информирам с жалба районното. Вчера не успях да подам жалбата, защото бях ангажиран с посещения на лекари.
Напоследък често закъснявам, ходя често в "Битбургер" на ул. "Караджа" и ако има постоянна банда на "Караджа", лесно може да съм "изчислен"
9 март 2003 г. С уважение:
/ Ж. Калев/
|
класика в жанра
