Нямам гузна съвест, душо. За никой и за нищо. Платих си. Трудът не е труд, още по-малко епохален, въобще не знам какво прави тук и защо. Защо съм го писала на времето - за да може такива като тебе да ми го врат в носа и да ми се подиграват.
Писах го, за да ми заспят тигрите. Писах го предимно в първите три месеца, от юни до септември, когато бях аноректик, ядях през два дни и спях по три часа на денонощие. Писах го когато губех приятели и когато убивах първата си любов. Писах го щастлива, нещастна и пияна. Писала съм го в състояния на лудост. Ревала съм. Псувала съм. Каунтър-страйкерчета са ми викали в ушите. Какво ли разбираш... и какво ли съдиш. Въобще не искам да си спомням. Не искам да я чета.
Цунк, провокаторе. Изнасям се от клубчетата за следващите месеци, така че ако имаш още лични нападки по отношение на съвести, гузност, морал и т.н., моля, пускай ги на бележки.

...dear God make me a bird so I can fly far far away from here...

Aledar~