|
Фак ю
Автор явepтъ (ентусиаст)
Публикувано 04.02.03 12:21
Мили деца,
Време е за поредната ни образователна беседа. Както вероятно сте се досетили вече (прочитайки заглавието), днес ще ви говоря за българския език и литература. Не се ли досетихте? Е, това е защото повечето от вас всъщност не са толкова умни, колкото изглеждат (бате Фрий, не се крий, и Джоанка, с тая нянка, а, имаше и една Амбразура ли каква ли...). Но все пак ме успокоява факта, че доста палавници от задните чинове са малко по-умни от останалите, но не им личи особено (групата от пазарджик, некой и друг чифут и ... абе май не са толкова много). Всъщност, сега като стана дума, се замислих кое ли е по добрия вариант:
- да си по-умен отколкото изглеждаш
или
- да изглеждаш по-умен отколкото си?
Май най-добре си е да изглеждаш точно толкова умен, колкото си. Вижте например Кума Лиса или Мартичка. Или пък мен. А? Как е?
Та докъде бях... а, за българския език и литература. Та на тези, които ме познават, вече им е пределно ясно, че няма да си говорим за български език и литература, а за бой, псувни, ебане и малко средновековна история за цвят.
И така, мили момиченца, ако някъде някой отправи към вас фразата "фак ю, бич" с подходящ англоезичен акцент и съответни жестове, не бързайте да се хвърляте на врата му с течащи лиги, запретната поличка и разтворени бутчета и впоследствие не изпадайте в дълбок делириум с преобладаващи картини на 5-стайни къщи с басейн в задния двор, и две коли в гаража, ситуирани в приятна близост до някой слънчев плаж с много ситен пясък и Менделсонови мелодии, звучащи на заден план. Също и вие, момченца, ако фразата "фак ю" е отправена от същия субект към вас, не стягайте малки юмручета, не изпъвайте тънки жили и, пускайки няколко реда лиги и сополи не се отправяйте на кръстоносен поход срещу западната цивилизация, защото този поход ще завърши вероятно в някое от любимите ви долнопробни лечебни заведения, или по-скоро в някое от любимите ви долнопробни питейни заведения, уютно сгушени под дървената маса сред облак от долнокачествени алкохолни пари и сред вонята на собственото ви повръщано носещо лек аромат на две порции пиле с ориз, изядени набързо предишния ден в 4-ти стол с последните два купона от мамината заплата.
Не, въпросният субект не е искал да ви обиди, нито е искал да се съвкуплява с вас (колкото и тъжно да звучи). Фразата "фак ю" неправилно се възприема като закана за встъпване в полов контакт, или (благодарение на някои некадърни преводачи) като еквивалента на "Майната ти". Грешка. Днешната ни беседа ще ви осветли за истинското й значение и за намеренията на съответния субект.
И така, да започваме.
Било през далечната 1415 година, когато англичаните и французите се занимавали за кой ли пореден път с любимия си спорт. Не, Фрий, не са играли футбол, макар че на пръв поглед прилича. Правилата били пределно прости: противниковите отбори се срещали на една равна и широка зелена морава, като преди това всеки участник минавал през градинската барака и се запасявал с каквито ламаринени инструменти му се намирали. По даден знак от съдиите отборите се втурвали един срещу друг и целта на всеки била да отдели колкото се може повече крайници от телата на противниковите играчи с помощта на ръждивите си градински сечива, като в същото време се стреми да опази собствените си израстъци здраво закрепени към тялото. Независимо от развоя на играта по някое време играча се озовавал на тревата, опитвайки се с две ръце да натъпче обратно собствените си вътрешности и отправяйки люти закани по посока на противника, като най-честата фраза била вариация на гореописаната "фак ю".
Но както казах, всичко започнало през 1415 година близо до градчето Агинкорт. По това време англичаните били прочути стрелци с лък, като за целта използвали големи лъкове, направени от тисово дърво (тис - yew, англ.). В разговорния език те употребявали израза "плък ю-у" (pluck yew, свободен превод "скубя дръвцето" или "почесвам дръвцето"), когато отивали да разпорят някой и друг французин. И така, преди въпросната среща французите били напълно сигурни, че ще натрият носа на англичаните (уговорена среща, знаете как е) и дори се били разбрали след победата да хванат всички англичани и да им отрежат средните пръсти и по този начин да ги елиминират за в бъдеще (както знаем, средния пръст е най-важния при стрелбата с лък и тя е невъзможна ако този пръст липсва). Та французите имали неблагоразумието дори да пуснат този слух сред противниковия отбор. Но какво било учудването им, когато били позорно бити и ебани, въпреки съдийските решения и по-добрата игра. Та след приключването на срещата, англичаните се събрали на скамейките и дружно се провикнали оттам "плък ю-у-у, плък ю-у-у", размахвайки високо вдигнати ръце с преобладаващ среден пръст. С този си акт те искали да кажат на французите "Видяхте ли, все още можем да опъваме дръвцето!". След време това се превърнало в боен вик на английския отбор, като видоизмененият му вариант "фък ю" се появил вследствие на липсата на предни зъби на повечето играчи (разбираемо, имайки предвид буйния им нрав). Та от тогава и до днес.
И така, мили деца, надявам се разбрахте, че ако някой ви каже "фък ю", той иска да ви покаже колко ерудиран и образован е, а също така иска да ви намекне как народите трябва да се обичат и да няма война и всички да живеем щастливо и да умрем от старост. И ако след това ви покани учтиво да посетите някое закътано местенце, то това най-вероятно е с цел да побеседвате на исторически и философски теми.
Благодаря за вниманието.
Очаквайте скоро следващата беседа от цикъла "Езикознанието във факти и цифри" на тема "Какво всъщност му расте на педераста", изнесена от нашия изтъкнат езиковед д-р Лазо Вазелинов - дежурен гинеколог в Централен затвор, Пазарджик.
Искрено ваш,
д-р Ричард М. Хед (изобретател на подводната свирка)
Пътят за ада винаги е постлан с добри намерения 
|
Бисерче от Пороци