|
Тема А, Бе и Зигмунд Фройд
Автор Д-p Mиxaйлoв (непознат)
Публикувано 22.01.03 16:25
Използвайки чистите и класически форми на медицинската психология, като основа на настоящата студия, ще се опитам на Ви направя един кратък, но съдържателен анализ на психомоторното състояние на лицата А (Аполон) и Бе (Ме).
Нека първо да кажа какво трябва да се разбира под термина “медицинска психология”. Това е едновремена област в медицината и психологията, която ни помага да изучим и след това излекуваме заболелите от различни психически заболявания индивиди. Т. е. позовавайки се на ръководството на Бернщайн “Клинични прийоми за психологично изследване на клинично и душевно болните” (1908 г.), както и на “Атлас за психично изследване на личността” (Рыбаков, 1911 г.), аз ще се постарая да разгърна пред вас една правдива здравна картина на споменатите горе А и Бе. Да се надяваме че това ще помогне за заздравяването на атмосферата във вашия клуб, както и ще осветли невежите за ненормалността на някои индивиди.
Базирайки се на дългогодишният си опит като психолог и психотерапевт, както и на консултациите които проведох с колегите си (Мечков, Шипковенски и Петров) мога смело да заявя, че лицата А( Аполон) и Бе(Ме) не са нормални, тоест у тях не са привични нормалнострукторните отношения към заобикалящата ги жива и нежива природа. Работата на специалист, за какъвто предендирам че съм е да открие корена на злото и да го отреже(излекува). Това разбира се, само по себе си е една трудна задача, но не и невъзможна. Както казва колегата Ф. Крик “Няма по -жизнено важна за човека област от науката от изследването на собствения му мозък. От нея зависи цялата представа за Вселената”.
Да разгледаме мозъкът на лицето А (Аполон), той е малък, сив, леко набразден, лявото му полукълбо е малко по- развито от дясното, което говори за добра речитативна концепция. Различните мозъчни образувания като (мозъчните стомахчета, епифизата, corpus striatum, corpus callosum) обаче са слабо изразени, което води до слаба мозъчна координация с външният свят, което ще рече че индивида не се справя нормално със заобикалящата го среда. Това според метода на изследване на Алохин води до разпадане на ежедневните психични функции ( храноприемане, храноотделяне, течностприемане, семеотделяне, сън). Ето че открихме главният проблем за неадекватните прояви на емоции на лицето А.
А сега нека да видим и поведенческите аспекти на болният човек. Ще се опитам да бъда кратък и систематичен, за да не натоварвам излишно себе си и Вас като читатели:
1.Страхови състояния- най- често болният си втълпява че страда от някаква болест ( гастрит напр.) или че го гони насекомо ( хлебарка напр.)Настъпват тревожни мисли, страхови неврози, желание да се предпази ( всекидневно пръскане с “Райд” и др.);
2.Страх за загуба на трудоспособността – страх че ще бъде уволнен от в-к “За жената”, поради некадърност;
3.Нежелание да признае за душевното си заболявание пред околните – типично за лицето А. Никой луд , в моята практика досега не си е признал , че е луд;
4.Избягване посещението при психиатър- страх от истината, следствие от т.3;
5.Страх от събличане пред лекаря- срам от собственото си тяло;
6. и др.
Невежите мед. познания на болния, съчетни със съответните особенности на неговата личност, могат да създадат сериозни затруднения на лекуващият лекар. Психологичната картина на състоянието на пациента е описана твърде подробно ( но аз ще бъда кратък) от колегата Гилис. Той подчертава, че психологичните реакции от позицията на болен имат нюанси при всяка личност. При лицето А (Аполон ) те са следните:
-дезорганизация;
-неспокойствие и подтиснатост;
-зависимост и агресия;
-отстъпление;
-необщителност.
Като признак за дезорганизация може да посочим редица негови постинги и теми. Вторият нюанс (неспокойствие и подтиснатост) също е базиран на няколко негови постинга, които недвусмислено подчертават болната същност на болния. Но най- сложен и труден за лечение е третият, а имено зависимост и агресия. За това говори и съдържанието на аполоновите чорапи, там той държи парите си (зависимост) и нездравото му отношение към останалите пишещи (агресия) и необщителност.
Сега да систематизираме формите на психологичните реакции на болният, по следният начин (по Лажонес):
1.Влизане в болестта;
2.Психологични реакции при остри соматични болести;
а) апатия,сънливост
б)състояние на обърканост
в)пълна дезорганизация на психичният живот
3.Поведение при установена болест:
а)стесняване на кръгозора
б)егоцентризъм
в)тиранизиращо и зависимо поведение
г) нарцисизъм.(Болеста засяга изцяло субекта, тя може да стане причина за загуба на чувството, че е достоен за обич, и за страх от невъзможността да реализира надеждите си. Болеста обаче може да улесни насочването на болният към самия себе си. Тогава се появява нарцисизмът. Например, че болният изживява приятно това, че е рядък случай и че със свойто заболяване добринася за благоденствието на науката.)
А сега нека разгледаме психичните промени при нормалното стареене, които при нашият индивид А (Аполон) водят до необратими кризисни ситуации. За стареещият човек е присъща психичната ригидност- ригидност в мисленето и постъпките, консерватизъм, неприемане на новото. Трудно пренасочване от една мисъл към друга, от една дейност към друга. Много често старият човек се връща назад в миналото си, възхвалявайки неговите “добри” черти- манифестации, бригадирски труд, лагери, ХV -ти Пленум на ЦК на БКП и др. В тази връзка трябва да се посочи склонността към поучения. В общ план това са все промени в психиката, които са носители на недна негативна оценка. Според Рунге, Хоф и Крепелин схематичният вид на психомоторните реакции на застаряващият индивид А (Аполон) е следният:
1.повишен консерватизъм
2.изостряне на съществуващите черти на характера във връзка със загубата на хармонизиращото съдействие (скъперничество, бъбривост, недоверчивост, хипохондричност, хвалби за свръхпотенция)
3. стесняване на кръга на интереси , враждебно отношение към новото (време)
4. отслабване на паметта и вниманието
5.страх от болести
6. обща забавеност на всички действие.
С риск да бъда разбран неправилно ще подчертая че не всички застаряващи субекти носят отличителните белези на психологичната аполонова характеристика. Напротив медицнската психология и историята доказват че съществуват мъже на възраст 45-75г., които не са носители на гореизброените качества, но разбира се те са изключения. Като пример ще дам 90-сет год. Микеланджело, който на въпросът на един кардинал, какво прави и зиме и лете пред входа на Колизеума , той отговорил: “Аз се уча”. Но А (Аполон) не е Микеланджело и никога няма да бъде, слава Богу!
Ваш д-р Михайлов
София, 2003
п.п. Предполагам че в близките дни ще мога да Ви запозная така обстойно и с психопатологичното състояние на лицето Бе (Ме).
Тема Когато кажеш А, трябва да кажеш и Бе
Автор Д-p Mиxaйлoв (непознат)
Публикувано 23.01.03 17:33
В днешната беседа ще се постарая да обърна Вашето внимание към един наболял и същевременно често срещан проблем в психомоторното състояние на индивида, а имено хистерията при жените и нейната психотерапия. За целта ще ни трябва един ярък представител на хистеричноболните и аз неменуемо го откривам в лицето Бе (Ме).
Сигурно у Вас ще се породят редица съмнения от къде идва тази моя вяра относно заболяването на индивида и на какво се базират тези мои твърдения. Използвайки емблематичните трудове на многоуважаваният от мен колега д-р З. Фройд както и класификацията на колегата К . Шнайдер, аз ще Ви представя една клинична типология от няколко вида характери:
1. Хипертимен, хипоманиен тип;
2. Депресивен тип;
3. Тревожен, свръхчувствителен;
4. Фанатичен;
5. Хистероиден, митоманен, търсещ значимост тип;
6. Неуравновесен- с неуравновесеност в поведението и реакциите;
7. Експлозивен- склонност към “къси съединения”;
8. Апатичен- с афективна хладност;
9. Абуличен тип;
10. Астеничен тип- с разновидност на психастен тип.
Въпреки моите дълбоки уважения към Шнайдер, имам известни забележки към този вид класификации на хистеричноболните представители. Твърдо заявавам че лицето Бе(Ме) е носител на една групова характеристика от няколко типа характери, тоест тя обхваща типовете обозначени с точки 2,4,5,6,7 – (депресивен, фанатичен, хистероиден, митоманен (в сл. Метоманиен), търсещ значимост , неуравновесен- с неуравновесеност в поведението и реакциите; експлозивен- склонност към “къси съединения” тип).
След като разбрахме вероятната типология на характера, следва да анализираме и поведението на индивида както и проекцията на взаимоотношението му към околните. След кратки консултации с колегите Д. Тъпков, В. Влахова-Николова и Х. Шопска (Катедра психиaтрия и мед. психология ВМИ- Пловдив) стигнах до извода, че лицето Бе(Ме) страда от постсоматична хистерична неврастения, получена от инфекциозно заболяване (сифилис). Причините за появата на това заболяване не са мой преоритет, затова ще отбележа само, че сифилисът загуби това значениеа което имаше в миналото, поради успешното му лечение дори и в напреднал стадий до невролуеса. При някои болни е възможно разгръщането на неврозоподобна картина още в латентния период, за която е друдно да се реши дали е обусловена соматогенно или психогенно. По правило в първият стадий на луеса се разгръщат психогенни реакции най- вече с депресивен характер, които могат да доведат и до самоубийство. От вторият стадий на заболяването (инвазията на на бледата спирохета в общото кръвообращение) едновременно с кожната ерупция или даже кратко време преди нейната проява се развива так. нар. сифилитична неврастения – на лице са отпадналост, чувство за “разбитост”, изострена чувствителност, уморяване на паметта, отслабване на вниманието. По време на вторичния луетичен мемингит наред с картината на тежката неврастения (или още позната като – церебрастения) могат да се развият и психотични разстройства. По правило луетичният ендартериит предизвиква интелектуално-мнестично снижение (напр. издаване на членоразделни звуци, желание за безразборни контакти с представители на по- ниска етническа общност, и др.) То носи лакунарен характер - болната Бе (Ме) запазва своето чувство за псевдоморал, но в същото време с действия (псуване, обиди, желание за разголване- физическо и душевно) и постъпки си противоречи на общоприетите морално -етични норми. Точно в този стадий индивида Бе (Ме) трудно се съсредоточава и съобразява в хода на ситуацията, не е в състояние да придобие нови знания, не може да се ползува задоволително с миналия си опит и знания, допуска груби и елементарни грешки при мисловна дейност. В процесът на представяне на хистеричната неврастения, появила се на базиса на луетичен менингит (фазово развитие на сифилисът), се сещам и за едно друго заболяване характерно за този тип пациенти, а имено бясът. Психичните промени при него започват още в продромалният период с потиснато настроение, тревожна напрегнатост и повишено внимание към външни дразнители. Налагат се психогенни прояви, които се развиват изключително бурно- хистерична възбуда, емоционална лабилност и инфантилност, болните започват да лаят, да вият и да хапят като диви (заб. от авт. : при истинският бяс болните по правило не лаят и не хапят).
След като анализирахме типът характер на индивида Бе( Ме) , както и вида на заболяването, следва да разгледаме евентуалните видове терапия при подобните случаи. Много ми харесва една мисъл на прочутият психотерапевт М. Балинт, който казва “Лекарят е най- доброто лечебно средство за болният”. Мисля че са излишни всякакви доказателства за неговата правота.
Терапията на болните от различните видове психични заболявания също трябва да бъде различна, тоест тя трябва да бъде съобразена с вида, характера и стадия на заболяването. В недалечното минало, когато психоанализата е била така да се каже прохождаща, психотерапията е била на една незавидна позиция, лечението се на душевноболните и най -вече на хистеричните типове се извършвало по анатомофизиологичен път (бой, жигосване, студени бани, електрошокове) а не чрез психологически такъв. Но след появата на “ Изследвания на хистерията” от Бройер и Фройд през 1895 г. нещата се променят в полза на науката и на хуманността.
И така при проблемната пациентка с психосоциални проблеми интервенцията трябва да протече в следният ред:
1.симптоматика на психичните проблеми
2.създаване на атмосфера на пълно разбиране и доверие
3.разискване на конфликтната ситуация, разкриване на психологичните фактори на заболяването
4.оказване на емоционална помощ
5.медикаментозно назначение ( в случая препоръчвам еглонил (сулпирид), 1 капсула сутрин в продължение на 30 дни, и мапротилин- четирицикличен антидепресант)
6. при нужда, препоръка за продължаване на лечението както и постоянен контакт с лекуващият лекар.
В заключение ще кажа, че радостта на лекаря идва едва когато неговият пациент е здрав и годен за нормални взаимоотношения в обществото. За съжаление всеки четвърти гражданин в РБ (по данни на КПЗ към Министерство на здравеопазването) страда от някакво психосоматично или психиатрично заболяване (стрест, постравматичен стрес, депресия, параноя, мании, кретенизъм, шизофрения, циклофрения и др.), затова нека обръщаме по – голямо внимание на психичната си хигиена, както и на психохигиената на тези които ни заобикалят.
Ваш д-р Михайлов,
София, 2003
|
Д-р Михайлов, клуб "Политика"