ООО сега се сетих как като бях в една стая с поне десет човека.Бях на планина и нямаше къде да се спи.И една баба всяка вечер хъркаше.Ама то направо беше...едно голямо чудо!Отде такава нежна женица издаваше тия звуци не знам.Но имаше и един друг много по-притеснителен момент.тя страдаше често и от безсъние (сигурно с това хъркане пречеше и на себе си!) и като оставаше будна падаше голям кошмар.То не беше шубуршене на торбички.Мляскане.Кулминацията идваше когато тя посред нощ щото и било скучно си включваше транзистора.Но и на него му намерихме цаката.Няколко човека скриха батериите и чак на края тя уж ги намери.Но и това не и стигаше.Като остана без транзистор тя искаше да си обшува с хора.Действията и бяха направо жестоки.Включваше си жената фенерчето и го насочваше към очите на някого.Като види че се събудил от силната светлина пита :"Спиш ли?"Сега ми е смешно но тогава беше трагично!!!Големи безсънни нощи се бяха заредили защото тя все мене си ме харесваше и ме будеше с фенера!

"Но истината-тя е благодат.Тя по-прекрасна прави красотата!"-Шекспир