Може би ние българите сме такива, не само в чужбина, но и в собствената си страна...
Аз също съм изпадала в подобна ситуация и много добре разбирам какво е да не можеш да откажеш, и да не можеш да погледнеш близките си в очите...
Мисля, че това е орис, някаква...:)
Но това, което ми хрумва е, не можеш ли да си намериш "съмишленици", измежду тези българи, на които вече си помогнала, и които вече са се устроили, за да могат да поемат малко от товара ти?!