гледната точка на двете страни.
Това обаче не пречи човекът да си остане човек. И мъжът и жената. Най-страшно е да гледаш отстрани в какво се изражда някогашната нежност, преданост и не знам си още какво, което е свързвало двама души. Ужасно е да гледам мои приятели, които след като са били легенда за прекрасна двойка (двойка казах, не семейство. Връзка на хора, а не институция), се превръщат в озверели хищници. Така обезмислят онова, което са преживели заедно, а в същото време лъсва и всичко грозно, стаено някъде.
Не знам. Нямам този жизнен опит, но ми се струва, че е жалко човек така да отрича не, ами направо да плюе на миналото си.