В своя човешки живот ние сме нетърпеливи, в лошо настроение, неадекватни. Трудно ни е да даваме на близките си любовта, която всъщност изпитваме към тях. Вместо това те ни понасят верни на своите морални ценности, това е техният ангажимент.
Ние, творците, се числим към древно и свято племе. Ние сме носители на истината, която духът влага в нас. В общуването помежду си ние осъществяваме връзка не просто с човешката си същност, но и с невидимото, изобилие от идеи, видения, фабули, поеми, песни, скулптори, артефакти, които изпълват храма на съзнанието и чакат своето раждане.
Ние сме призвани да си помагаме, когато превръщаме мечтите си в реалност. Не можем да свършим чуждата работа, но можем да подкрепим чуждите усилия...
Завистта, сплетните, нямат място между нас, нито пък злият нрав, враждебността, сарказмът, преследването на постове. Подобни взаимоотношения навярно са неделима част от света, но не и за нас, в нашата позиция на творци.
Успехът се създава сред мнозинството. Очертаем ли Свещен кръг, ние изграждаме сфера на сигурност и привлекателен център на доброто. Като изпълваме тази форма с вяра, привличаме най-ценното към себе си. Привличаме хората от които се нуждаем. Привличаме дарби, с които най-добре можем да си послужим.
Свещеният кръг се гради с уважение и почит. Представете си градина. Всяко растение има свое име и място. Нито едно цвете не прави излишно другото. Всеки цвят е уникален и незаменим в красотата си.
Нека дланите, с които съграждаме своята градина, са нежни. Нека не изкореняваме идеите си преди да са разцъфнали. Нека съпреживяваме процеса на растеж, зимен сън, цикличност, съзряване и разпръсване на семената. Нека никога не съдим прибързано, нетърпеливи в желанието си да стимулираме неестествен растеж. Нека винаги има място за прохождащият творец да експериментира, да се препъва, да греши, отново да прави опити...
Изкуството е плод на душата: духовната общност е нашият плод...
Творческите натури харесват другите творци.
Като съседни съзвездия, ние можем да бъдем едновременно и водачи, и спътници помежду си. Искам да ви пожелая докато вървите по своя творчески път, да изпитвате радост от близостта на сродна светлина и щедростта взаимно да осветява пътищата ни, преди всеки от нас да потъне за кратко в тъмнина.
Правила на свещения кръг
1. Съзидателността процъфтява сред сигурност и разбиране.
2. Съзидателността се развива сред приятели и вехне сред врагове.
3. Всички творчески идеи са деца, които заслужават нашата закрила.
4. Всеки творчески успех включва и творчески провал.
5. Реализацията на нашата съзидателност е израз на свещено доверие.
6. Насилието над нечия съзидателност е насилие над едно свещено доверие.
7. Творческата обратна връзка трябва да подкрепя детето-творец, а не да го наранява.
8. Творческата обратна връзка трябва да се гради върху силата, а не върху слабостта.
9. Успехът възниква в общността и се поражда от щедростта.
10. Доброто у другия никога не може да ви блокира.
Бог е изворът. Човешка сила не може да отклони доброто от нас или да го породи. Всички сме канали на една по-висша същност, която би работила чрез нас. Еднакво свързани сме и с един духовен извор. Не винаги знаем кой ще бъде най-добрият учител за нас. Създадени сме, за да се ценим и да служим един на друг. Духът на стремежа да служиш на другия е нашата дхарма: правият път, който мечтаем да следваме в най-добрите си и вдъхновени мигове на вяра.
Джулия Камерън
|