Според някои теософи/ философи водата не тече, тече енергията. Има безброй сказки, афоризми с реки, морета, океани. Едно от тайнствата на планетата е водата. Нашият лиричен герой влиза в ручейчето накрая, когато е останал беден на тежести, и готов да се налее нещо ново в него, да се обнови.
Ризите- като почнем от самомнението, претегляне ето, съмнението, няколко люспи нездрав егоизъм, няколко излишни навика, илюзии за себе си. Въобще като намалее егото се появява способност за приемане на новото, по правилен начин. А водата е благословия. Това е моят прочит на това наглед палаво стихче.

А хитростта е ума на глупака.