|
|
| Тема |
 Сблъсък на реалности |
|
| Автор |
Vitalite (флуидна) |
|
| Публикувано | 11.05.17 09:26 |
|
|
|
Значи: току реша да пия кафе с някой мъж и ни в клин, ни ръкав, онзи ме подхваща с въпросника си. За мен това е сигнал да изчезвам скорострелно, защото аз с моята наивност смятам, че нещата трябва да се случват по друг начин. Но за друго става въпрос - и конкретно за въпросчето "Какво ще направиш, ако примерно ти звънне някоя мацка и ти каже: така и така с мъжа ти се..." - сещате се. Май два-трима са ми го задавали и аз всеки път се питам тоя пък за какъв се мисли?!
Обаче, оказа се, че имало основания за този въпрос: моя приятелка била изправена пред подобен казус ин реалта. Около доста състоятелният й съпруг все се навъртали рояк златотърсачки. Една била по-амбициозна и "изобретателна" от другите. Приятелката ми започнала да намира чужди женски принадлежности в колата му, бележчици по джобовете, и върха на наглостта - девойката невинно й споделила, че има нещо с шефа й(уж не знаела, че й е мъж(в този момент аз бих предложила на дамата тройка - ама едва ли девойката би оценила чувството ми за хумор))... Приятелката ми е умна жена. Попитала го кротко - но конкретно. Той отговорил - аз съм с теб. И толкоз - продължили заедно.
За мен любопитното е друго. Всички усилия на другата жена са били в посока да разстрои увереността на приятелката ми. Да я влуди до степен, че да стане непосима за мъжа си и сама да се оттегли, а тя да се яви негова утешителка и спокоен пристан в бурното море. На мен не ми се вярваше, че мъжете могат да са толкова елементарни - питам я: нима мислиш, че ако ти го беше напуснала, той би останал с тази жена предвид действията й? - отговорът беше: да, мъжете са простички същества - ценят удобството си, а и поведението на онази жена го кара да се чувства желан и нужен.
Та, кога мъжете и жените изпростяха толкова?
Или пък винаги са били такива.
| |
| |
| 
|
|
