Увод:
Помня един комикс от сп. «Дъга».

На първата картинка се виждаха двама първобитни (пещерни) човеци, които се млатят и единият успява да фрасне другия по капацината.
После комиксът показваше как на пострадавшия му излиза цицина право нагоре от чурурата, като малка вертикална антенка .
След това - както става често и в живия живот - побойниците се умириха и (може би поради липса на фейсбук, ютюб и тям подобни, а защо не и от изконната човешка графомания) оня с цицината започна да позира, а другият да го рисува.
Примитивната рисунка се появи върху повърхността на една гола вертикална скала или да е било - по-големичък камък.
Изображението беше само контури - човешка фигура с цицина. Дали бе издълбано в камъка или просто очертано с креда, керемиде или друго тебешироподобно писАло и аз не знам.

На последната картинка от комикса бяха изобразени - научен колектив разискващ откритието на първобитната рисунка. Един учен, вероятно ръководителят обясняваше как явно извън земна цивилизация е посещавала Земята и навярно именно това паметно събитие е било овековечено в синкретичното изкуство на първоботните хора - изображение на извънземен астронавт със скафандър на главата.

Изложение:
Както се казва една картинка струва 1000 думи. Не намирам комикса, още по не ме бива в рисуването. Та се наложи да глаголствам и опредметявам.

Искам да кажа, че това е още една версия на тезата, че често е загуба на енергия да се пита публиката - какво аджеба е искал да каже автора.
Веднъж създадено, всяко нещо има склонност да се еманципира от твореца. Еле човекът. И още повече, ако има подходяща публика да го възприема според собственити моментни трептения.

Заключение:
В случая с ризите, заинтригувах се дали си сменила с нови в рима (напр. кризи, мизи, визи(и) и т.н) :))).
Донякъде неведоми, донякъде предвидими са ручеите на съзнателното и подсъзнателното. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме:).

прав или изправян