Не е трудно,просто трябва да се научиш да се абстрахираш че ще те нараняват.
И да приемаш доколкото можеш философски това.
Като ти писне,ще почнеш да ги отсяваш.
Идеален човек няма да намериш,търси поносими.
И със сходни на твоите интереси.
Аз напоследък се срещам с доста хора,но това са ми общи познати и добри познати.
Знам че истински приятели измежду тях нямам.
Ще ти свършат услуга,ще си услужите взаимно за дребни неща..ама за истински важните неща няма да ги има.
Затова колкото по-бързо осъзнаеш да разчиташ сам на себе си за всичко,толкова по-безболезнено ще преминеш периода от наивност към зрялост.
Аз си давах ризата от гърба за хората като цяло генерално.
Има не повече от 4-5 човека в света най-сродни мои души с които мога да поговоря в тежки моменти.
Но нито един от тях не е в Норвегия.Като изключим семейството и най-близките в него.
Не искам по принцип да се вкопчвам в нищо,понеже всичко тече и се променя.
Но в семейството си няма как да не се вкопча.
Добър или лош към тях,те са ми единственните които имам.
В България останаха празни къща и апартамент,гробове ,треви и храсталаци.
Там е пусто,и всяко лято ме боли..когато отида на гробовете на майка,татко,баба.
И плача всеки път много и дълго.
Това си ми е редовното пречистване ,душата ми се пречиства там.
Докато не облея солидно надгробните им плочи със откровенни сълзи на болка и съжаление,не спирам.
Съжаление че всичко можеше да бъде по-различно.И че аз донякъде имам вина че не направих много неща да ги накарам да порърсят угасналата почти нацяло искра в отношенията им.
Там се чуствам у дома,не в къщи където съм израстнал,а на гроба им.

Тежеста на един човек като човек,е в делата му!