Не знам как вие успявате да изключите чувствителността си за енергията, която излъчва тази маса и да се фокусирате само в една подбрана от вас частица - аз не мога

Това си има просто обяснение. Информацията е енергия, и енергията е информация. Има две основни метапрограми относно с това с колко информация може да се борови в един момент: уедряване и раздробяване. И двете си имат предимства и недостатъци. Идеята е да се развие гъвкавостта на мозъка като се вземе полезното и от двете. Двата подхода се допълват един друг. Подробностите(раздробяване) - това, което ти наричаш частица, изискват разбиране, че са част от цялата картина(уедряване) - по твоему енергията, която излъчва тази маса, но голямата картина пък е жива и изпълнена със смисъл от подробностите, които съдържа. Понякога е нужно да се вгледаме в детайлите, друг път да имаме общ поглед.

При стеснен фокус, паметта е много добра и услужлива. Склонните към раздробяване дават възможност на малка порция информация да се движи със свой темп и решават проблемите си стъпка по стъпка.
Ако ти - по твои думи - си клонна към крайно уедряване - без да се възползваш от възможностите на раздробяването, а ако го правиш - би трябвало лесно да виждаш взаимовръзките между нещата и къде е уместно или не вписването на дадени неща. Но уедряването е твърде широка четка, за да се рисува само с нея. Черното никога не е само черно, или пък бялото бяло. И ако уляваш само енергията на неговореното за любов - това е по-скоро несъзнателен фокус върху маса от подробности свързани с обстоятелства и ситуации при които не се говори за любов(нали знаеш - усещанията се базират на несъзнателната преработка на информация/енергия), това съвсем не означава наличието на всеобщо и масово безлюбовие. Последното би било много по-притеснително.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите