|
... и въпросче - за любовта, различията и привидните несъвместимости:
Струва ли си усилието??? Или начинанието е предварително обречено??? Ако не се случва лесно заради различията в ценностите, разбиранията, вярванията, средата, приятелите и прочее...
Отговоря ли си механично, че е загуба на време, взех да се усещам, че попадам в капана на мой си стар предразсъдък и хич не съм права - пример: братовчед ми(той е на 32г) и жена му са с разлика 14 години - познават се от десетина, и освен, че са добри приятели, съвсем очеизвадно е, че продължават да са влюбени - вече 6-7 години. Друг пример: моя приятелка(63г) и любовта й(53г) поддържат връзка от разстояние - той живее в Швеция - забравих точно какъв беше по националност, където има високоплатена работа, но през уикендите лети до София, за да бъдат заедно. Любов си е - просто любов споделена.
А кое е по-важно и смислено в живота и за живота - от това? Аз, колкото и мислител-философ да си падам - не виждам друго. Освен този, че срещнеш ли някой, който те прави по-добър и заради, който искаш и се чувстваш готов да направиш от света едно по-добро място, означава, че любовта по пътя си помита предразсъдъци, граници и препятствия.
ПП. сорка, вероятно близостта на Верона и историята за трагичната любов на невръстните Ромео и Жулиета, ме правят така наивно романтична. И не - отровата в душата или взета през устата не е решение за привидната й невъзможност.
|
Baci
