Грях пред кого, пред Бог?

Да речем, че си програмист, правиш виртуална реалност, планини, реки, облаци, храсти и дръвя, добитък всякъв. И правиш персонажи, виртуални. Но си много добър програмист, това изкуствени невронни мрежи, интелект, вероятностно моделиране - цар си на тия дисциплини.

И персонажите ти, представи си, успяваш да ги създадеш самоосъзнати, знаят, че съществуват. Правиш ги, нали, щото те мързи да събираш актьори и да им носиш на капризите, пък и сценаристи трябва да наемаш за да направиш един голям сериал, листопад да кажем. А с персонажите, пускаш ги да мърдат ввиртуалната реалност и нек си измислят сами сценариите, публиката само ще гледа. И рекламите разбира се!

Ти обаче, ако решиш да се покажеш на тия персонажи, ти, техният създател, как ще го направиш? Няма ли ти е най-лесно да направиш още един персонаж, да му дадеш няколк чийта в играта (това гамерски жаргон май се води) и да го пуснеш сред тях. Да говори вместо теб тоя персонаж, да влезеш във виртуалната реалност с него. И хипотетично, нека го наречем Христос. Къде е грехът в схемата, кой математичен модел следва?