|
Преди да изпаднете в абстиненция и ви нямаше в клуба , той си беше почти самоумрял.
И "оная там" пущаше по 3 теми на ден , и всячески отговаряше, поощряваше и подтикваше няклокото мяркащи се , за да може клуба да изглежда , че е жив.
като се върнахте и живна. Има интрига. Вече.."
Аха, разбирам ти мотивите. Но не разбирам какво против имаш да живне клуба, че и като вина ми го определи?
Ако вие "ВСИЧКИ" сте искали да се самоубие клуба, то аз заради това са отделих от "всички"
А ако ти лично би се кефил че клуба се самоубива, то аз пак не съм от всички ви..
..или си не можел да се намесиш да не се самоубие клуба щото си бил дал мъжка дума?
И ми вменяваш вина че не си държа на думата..айди отивай да мислиш за Мъдростта, Лъжата и Правдата...и мъжката дума..
Чети древните за СЛОЖНОСТТА НА ЗАКОНИТЕ, и се учи, и стига се буха в гърдите..
За сложността на законите
Когато те съгледах, срази ме Камадева.
Смили се, момко , хубав, над влюбената дева.
Наричам се Улипи. Измъчвана от бога
на любовта, заставам пред теб в изнемога
и моля те , о сине на Кунти:обладай ме
Самотна съм. Утеха в страданието дай ми.
Не знаеш, о русалко, о хубавице мила,
че царствена повеля на мен е отредила
въздържание за цели дванадесет години…
Закон е туй за мене, докато срокът мине.
Бих искал да изпълня молбата ти русалко,
но аз не съм излъгвал дори за нещо малко,
та камо ли закона да взема да престъпя.
Кажи дали ще мога така да сторя, скъпа,
че тебе да зарадвам, но туй да не събаря,
ни даже да подронва законите на царя?
Потомъко на Панду, и аз, и всички люде
отдавна знаем кой си и кой те тук прокуди.
Да бъдеш целомъдрен дванадесет години-
с туй брат ти Юдишира наказа те, о сине
на Кунти, затова, че си влязъл ненадейно
при брат и при съпруга, когато те семейно
били уединени. А бяха се заклели,
че който туй извърши, изгнаник ще е цели
дванадесет години. И с право те прогони
мощта неумолима на клетви и закони.
Но няма да пострада от сливането наше
законът, о пандава, това да не те плаши.
Защото към закона от памтивека спада
дългът да се помага на оня, който страда
За помощ аз те моля, самотната русалка
и ти според закона помагащ на страдалка.
А даже и донейде закона да пострада,
ще бъдеш пак достоен за прошка и награда,
защото ще възвърнеш живота ми Арджуна:
отхвърлена от теб смъртта си ще целуна.
целувай, обладавай снагата, обладана
От твойта хубост момко. Къде ли ще се дяна,
отблъснеш ли ме? Мъртва простирам се тогава,
А знаеш, че законът тай-първо повелява
човекът да спасява живота на човека.
Спаси ме, избави ме от явна гибел. Нека
законът да намери в ръцете ти на мъж
закрилникът си, както било е неведнъж.
Помагал си на скръбни, помагал си на бедни,
на всеки който само печално те погледне.
И аз сега прибягвам към твоята защита:
закрилнико мъжествен, стори и мен честита.
Арджуна беше трогнат от сълзите и стона.
Изпълни и молбата, почитайки закона…”
Книга първа (Адипарва, гл.206
Мнението е позиционирано и няма нищо общо!
|