Завършвайки изложението и тълкованието на учението на св. Йоан Лествичник за гордостта, ще разгледам и една друга страст, която заедно с нея е един от седемте смъртни гряха в християнството и в същността си е тясно свързана с гордостта или пряко произхожда от нея – гнева. Всички ние почти всекидневно се гневим. Гневим се и когато имаме право, и още по-често, когато нямаме. Най-често изливаме гнева си върху по-слабия и то толкова повече, колкото сме по-покорни ласкатели на онези, които са по-силни от нас. Оправдаваме гнева си с природата или пък с неразбирането, неблагодарността и непослушанието на другите към нас. Дори и тогава, когато последиците от гнева ни са пагубни за нашите близки, а те най-често действително са такива, се опитваме да се примирим със съвестта си и да се оправдаем пред другите с някакъв неубедителен и празен претекст. Казано накратко, няма никакво съмнение, че гневът е знак за нашата голяма гордост. Християните са нападани от гордостта, раздразнителността и гнева не по-малко от не-християните. Всъщност, неправилното култивиране на християнските ценности и изтъкването им пред други хора, които не знаят или не искат да знаят за тях, както и карикатурното разбиране на добродетелите, заради които заслужаваме особена Божия милост, а с това и Царството Небесно, чиято врата ще ни се отвори преди да се е отворила за другите, от време навреме поражда в този вид хора истинско бесовско нападение. Затова и изразът „сърдит човек – доброволен епилептик” е абсолютно точен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите