Един маргинал, на който изобщо не му пука от социалните норми, пресъздава един паралелен свят, който си е реалност.

Да, може да мине за социална фотография, но от типа "честна" социална фотография, непретенциозен любителски битовизъм.
На мен ми е безутешна, защото скучна като евтина порнография, не ми провокира емоции по-различни от "и какво от това?".

Защо един Хенри Милър се счита за класика (въпреки че книгите му са забранени х години), а Антоан за порно?

Заради датата на раждане, местоживеенето и писането надълго и нашироко.
Роден: 26 декември 1891 г., Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ
Починал: 7 юни 1980 г., Лос Анджелис, Калифорния, САЩ

Бил провокативен и скандален във време и в страна, когато не било морална норма да си провокативен и скандален, за да спечелиш голяма популярност. И забранен - колкото по-забранено, толкова по-привлекателно. Сега светът е преял от чекнотии и артистичен ексхибизионизъм. А да не ти пука от социалните норми като се утешаваш със секс и наркотици на корем, вече е банален битовизъм. Всички го правят.

Освен това, сравняваш писател с фотограф. 100 кила думи срещу една снимка.
Изразните средства са различни и въздействат различно. Фотографът има право само на един изстрел за секунда, за да впечатли, писателят може да си стреля с картечница половин час по слуха/очите на читателя и да нафлинтифлюшка 100 провокации, да си изсмуче от пръстите 300 "премъдрости", да остроумничи и парадоксалничи, за да произведе ефект.

А във фотографията смуканото от пръсти лъсва от пръв поглед.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите