Блудството и развратът са първо в ума, после в действията.
С дебела тояга не става, как ще избиеш със сопа представите на човека?

Още от статията за горделивостта и самомнението:

Дали след всичко това можем малко по-добре да разберем парадоксалните, а за някои дори абсурдни думи на св. Йоан Лествичник: „Бори се и се старай да се надсмиваш над своята премъдрост. Като постъпваш така, ще намериш спасение и праведност чрез Христа Иисуса, нашия Господ” (Лествица 24:34).

Ето защо пред Бога няма „заслуги”, и защо всички наши добри дела, с които възнамеряваме да „плащаме” своите грехове и така да се препоръчваме на Бога, са само вятър и мъгла пред Него. „Защото, кой те отличава от другите? Какво имаш, което да не си получил? А щом си получил, защо се хвалиш, като да не си получил?” – ни пита св. ап. Павел в Първото послание до Коринтяни (1 Кор. 4:7). Оттук, всяка гордост в добродетелта развива охолство, както справедливо отбелязва Марко Пантич1 и, като перифразира св. отци и учители на Църквата, допълва: „Ако постим, можем да станем суетни, ако пеем хубаво, можем да бъдем тщеславни. Подвижникът може да се смята за светец, монасите заради подвига си да търсят монашески звания, свещениците, заради енорийската си дейност – по-високи степени”.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите