Не, няма съображения да не кани брат си. Те са много близки, като скачени съдове са, търсят се постоянно. И усещах огорчението й, че няма да е до нея в тоя момент. И се опитах да я убедя, че тоя измислен от не знам кого си обичай не е причина да се лиши от присъствието му.

Нямам проблем с идването или неидването му. Просто това е пресен пример как не винаги духовното е точно духовно.

Щото каквото и да пише, където й да го пише- човешкият фактор, любовта, грижата за близкия ти човек е НАД всичко, прочетено или написано.