съм от тези, които те " кефят ", но имам мнение по въпроса и ще го напиша.
Татко почина преди близо 10 години. Малко след него си отиде от този свят и свекър ми и мъката ми стана двойна. Двамата бяха много свързани помежду си и когато казахме на свекър ми, че татко е починал, още същата нощ той получи пореден инсулт и повече не се върна в съзнание. Погребението му беше в деня, в който смятахме да празнуваме 70 - годишния му юбилей.
Тогава се скарах май с повечето хора от обкръжението ми, защото бяха толкова неадекватни. Поне според мен де, явно за тях аз не бях в ред. Всеки ми даваше акъл какво да правя без никой да ги пита. Търпях, търпях, пък като ги започнах... По едно време казах всички да се махнат, да ме оставят сама с мъката ми. Казах на една бабичка-оплаквачка да се маха, защото не търпя лицемерието. Макар че температурата тогава навън беше под минус 20 градуса, много хора дойдоха да го изпратят в последния му път. На няколко пъти се наложи да ходя да купувам бонбони ( още едно безумие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите