Ами разгони се на 8-9 месеца за сефте и хукна на бой за мацки с дъртите квартални котараци и така 2 години мине се, не мине, особено ранна пролет не го пуснаха мераците. Не помня колко пъти се е прибирал с люти рани и ние търчим с превръзките и антибиотика. В нашата махала се развяват забележителни улични мъжкари от котешкото изповедание. С очите си съм гледала неведнъж котарак-разбойник да погва 3 пъти по-едро куче и онова да бяга с квичене и подвит куйрук.

И наш Татунчо, откакто порасна от мишка до дребно скокливо лапе, през джама, балкона и навън, барабар Петко с мъжете. Направо си израсна като половин уличен котешки гамен. Накрая това самочувствие му изяде главата. То бяха скандали, разправии, пазене, забрани и ултиматуми онази зима да си седи на гъзеца и да не щурее, ама той не, та не. На маймуни ни направи, докато не му отворим джама да драсне по мурвалък. Голям инат беше завалията, като си науми нещо, никой не може да излезе на глава с него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите