|
Два трамвая пристигнаха заедно. Качих се във втория и седнах. Пътуването ми е само 15 минути, но все пак бях доволен, че вместо да стърча с изтръпнала ръка, вкопчена в студеното желязо на релсата и да ме лашкат при разместването на всяка спирка, можех да седна удобно, да обърна гръб на тълпата и зазяпан през прозореца, да остана насаме с мислите си.
- Няма да спиш така, защото устата ти се отваря и хъркаш – гласът на момчето беше груб и преднамерено просташки, като на запалянковците, отиващи на групички на дерби мач. В ушите му звучаха слушалки и говореше силно. Беше се надвесил над момичето с полугръб към мен над и дългата му права и чиста коса ми пречеше да видя лицето му.
- Аз не хъркам – отвърна безстрастно момичето. Беше в горната ученическа възраст, почти красива, силно, но с вкус гримирана.
- Задник! – „прошепна” в ухото й момчето и нежно я целуна по бузата – Ти си голям задник!
- Изобщо не хъркам. Аз спя като... като... заклана – направи се, че не забелязва нежността му момичето.
Вратата се отвори и двамата слязоха. Гледах ги през изпотения прозорец. Навън утринната мъгла още не беше се вдигнала и заедно с нестопилия се нощен скреж правеше улицата мрачна и сива. В главата ми, невидима плоча се въртеше на място – „Ти си голям задник!... Ти си голям задник!” Като във видеоклип прескачаха отрязъци от ток-шоу предавания, дебати в парламента, олющени сгради, „Шоуто на Слави”, „Иван и Андрей”, разкъртени тротоари, Азис-блондин, Азис-брюнет, Марта Вачкова, Гала, „Стани поп-фолк звезда”, мяркаха се изрезки от вестници – „Шок”, „Труд”, „Уикенд”, „24 часа”... а плочата продължаваше да се върти - „Ти си голям задник!... Ти си голям задник! ... Ти си голям задник!” и рефренът й все повече започваше да ми звучи мило, нежно и красиво.
|
Ти си голям задник!
