Хората сме различни. Едни имат цели и ги преследват цял живот, други имат цели, но не полагат особени усилия да ги постигнат, трети изобщо нямат цели - каквото дойде. В общи линии човек сам прави живота си - хора без крака се състезават, хора със здарви крака се оплакват, че някой не ги е пуснал да се състезават. Всякак.

Моето мнение е, че в напреднала възраст човек работи основно с опита си. Не толкова с ума. Умът ми беше най пъргав на 17-18. От тогава отслабва. Природата обаче е хитра. Направила е компенсационни механизми. Примерно слабо зрение - силен слух и други сетива. Опитът и зрелостта помагат на възрастния да преодолее енергийното отслабване и в умствената част (не се заблуждавай, че само мускулите стареят) с по-малко "празни" ходове на мисълта, защото мозъкът автоматично отхвърля голяма част от грешните варианти, благодарение на опита и минава по "кратки пътечки" вместо да обикаля по стандартните пътища. Това е и една от причините да няма много творци в напреднала възраст - те просто знаят, че "това не може да стане", докато някое хлапе, което не знае, току вземе, че го направи.

Ще ти дам един пример за опит и старание. Аз съм доста прецизен човек и винаги се старая да направя нещата максимално добре. Имам приятел, който е джаста-праста, но пък умее всичко що е техника. Дойде в Троян да ми помогне да си направя локално парно в къщата. Рязахме тръби, правихме резби, сглобихме цялата исталация. Уплътнявахме тръбите с кълчища. Аз взимам вълмото, оглеждам го, нарочвам си фитил и внимателно го измъквам, добавям или махам няколко влакна за да постигна точното количество. После внимателно навивам фитила по витките на резбата, намокрям си пръстите с вода от една купичка и обмокрям внимателно витките. Той държи с една ръка тръбата, с другата хваща гьторе един фитил и изтръсква останалото, с две бързи движения го намотва на резбата "като терлик", наплюнчи си пръстите и ги врътне два пъти по витките и навива муфата. От неговите сглобки нито една не протече. От моите - половината. Ето такава е и разликата между опитния стар мозък и неопитния млад.

Не искам да те плаша, но е по-добре да го знаеш, за да не си мислиш, че само ти си така и ти има нещо. С годините се появява психическата умора. Липсата на тонус и обща енергия. Може нищо съществено да не си правил през деня и пак да се чувстваш уморен. Може да те умори дори среща с приятели, която преди години те е зареждала с енергия. Според мен това се дължи на "опитността" и пресищането на сетивата. Те и мозъкът ти вече са минавали през тези преживявания десетки пъти и преживяванията, които преди са те стимулирали, сега подсъзнателно започват да ти стават досадни и уморителни. Това може би е още един от многото трикове на природата - като ти вземе моженето, да ти намали и мерака, за да не изпитваш болка от загубата. Мен сега трябва да ми платиш бая пари за да ме закараш на рок концерт и пак не знам дали ще издържа до края или ще ти върна парите. А едно време ...