Нема а се пуашиш копеуе!
Аз съм на 53. Смятам се за реалист с лек песимистичен уклон. Това ще рече, че каквото ще ти кажа по-долу няма да е оцветено нито в розово, нито в черно.
Според мен, етапите на човешкия живот се делят по следния начин:
0-3 години - бебе - пълна зависимост от родителите си и практически без собствен глас
4-7 години - малко дете - осъзнато откриване на света и обкръжение основно от удоволствия - интензивно изразена любов на близки и по-далечни, игри, играчки, сладкиши
8-14години - дете - проява на самостоятелност, вземане на решения, сблъскване с отговорности и задължения
15-25 - младеж - всичко е любов, учение и създаване основите за по-нататъшното развитие в живота
26-35 - млад човек - истински старт в живота - брак, избор на професия и натрупване на опит и актив в нея.
35-45 - активна възраст - завладяване на позици, създаване на стабилен дом, жилище, отговорности към семейството с малки и растящи деца
45-55 - зряла възраст - бране на плодовете от предишното десетилетие, спечелено е уважение от околните, растеж в кариерата основно благодарение на натрупан професионелен и жизнен опит и по-малко на конкретни знания и умения.
55-65 - край на активната възраст - настъпва умора от извършването на конкретни дейности и от живота изобщо, апатия към по-нататъшно развитие, опити да се задържиш на платото преди предстоящото спускане.
65-75 - старост - развитието практически е спряло, макар да има пасивно любопитство към случващото се наоколо
75-85 – преклонна възраст – практическо вегетиране, облекчено от пасивни занимания – телевизия, хоби, четене и общуване с връстниците.
85+ - социална смърт и очакване на физическата
Има криза на средната възраст. Обикновено се изразява в появата на много въпроси относно смисъла на живота, личната полезност, постигнатото до момента, страх от очакването на залеза. Естествено всичко е индивидуално, но средностатистически се появява около 40-тата годишнина и продължава до около 50-тата. Това за повечето хора е период на лутане, чести спадове в настроението, спад на активността, поява на неудовлетворение от постигнатото и страх, че няма време да се навакса. Това естесвено поражда у по-борбените натури реакция, която маскира тези симптоми – свръхактивност, започване на активно спортуване, ходене по екскурзии, купони, забавления – трябва да се навакса пропуснатото и да се покаже, че още ни бива. Това е периода, в който доста мъже търсят ласките на млади любовници. Причините са две – едната е да си докажат, че не само не са по-малко мъже, но дори са и повече, другата е, че за един застаряващ мъж възбудата от младата плът действа много по-ефективно от тази на собствената половинка (често заблуждавайки го, че виновен за настъпващата немощ не е той, а некадърната му жена, която не знае как да го възбуди). Гонят се постижения в кариерата, като борбата често е на живот и смърт. Започва самоотделянето от „младите” – все по често се изпуска „Аз на времето …”, „Аз като бях на вашите години …”.
Кризата на средната възраст не случайно е наречена криза. Това, освен да покаже интензивноста на случващото се, показва и друго много важно нещо – че това, което се случва е временен етап. Никоя криза не трае вечно, тя все някога свършва.
С преминаването на кризата се усеща едно успокоение, приемане на фактите и осъзнаване, че положението не е трагично. Завръщането при уюта на собствената съпруга и изоставяне на дивата 25 годишната любовница, намаляване на темпото, без угризения, че си се предал или отпуснал, гледане спокойно и с лека насмешка на приповдигнатото щуране на младежта, защото вече знаеш, че не всичко, което хвърчи се яде. Появява се и „сдаване на караула” към вече порасналите деца. Все по-често отчитаме тяхното мнение и даже с удоволствие им отстъпваме инициативата в някои дейности. При добри постижения до този момент, след кризата настъпва и удовлетворението, че си се справил не зле и от активен състезател се оттегляш на сладостното удоволствие на зрител, който вече може да гледа състезанието от дивана и вече не е необходимо да опъва жили до скъсване.
Последно. Иска ли ти се пак да си на 5, на 10, на 15? Вероятно не. По същия начин едва ли ще ти се иска да си отново на 30 когато станеш на 50.
|