|
Тема |
По скоро млади/по-скоро стари? |
|
Автор |
Craftsman (занаятчия) |
|
Публикувано | 21.02.10 23:25 |
|
|
Не знам за вас, но за мен 40-годишната възраст е нещо като психологическа граница разделяща младостта от старостта. Някак си в съзнанието ми ако си под 40 си по-скоро млад, ако си над 40 си по-скоро стар.
Има нещо особено в тази цифра 40, нещо стряскащо, като че ли ни напомня че поемаме по пътя на старостта и смъртта. Не че се чувствам стар, но наближавам 40 и ми е доста странно, защото досега бях свикнал да се имам за млад човек, а наближавам границата, когато няма да мога да имам подобно съзнание за себе си. Дори ми е трудно да повярвам, че ги наближавам, дори ми е странно, че си признавам и в писмен вид че ги наближавам...
Какво има отвъд? Годините на зрялостта? Помъдряването, което ме кара да съжалявам за пропилените години в лутането на неопитността? Вече знам какво, искам, знам къде отивам и как да стигна до там, но усещам умората от непрестанното състезание с времето.
А часовника тиктака и времето, като че ли лети по-бързо и по-безмилостно от всякога... Защо нямах този ум и тази мъдрост преди 20 години? Защо трябваше да се лутам толкова и да загубя толкова време? Ще мога ли да живея със съзнанието, че не съм вече млад човек? Шаблонът "млад по сърце" не ме задоволява. Смъртта е по-близко от всякога и приближава миг, след миг, след миг, след миг - ще съумеем ли да изживеем по-мъдро и по-плодоносно остатъка от дните си?
_________________
|
| |
|
|
|