След година и 7 месеца вече мисля, че знам отговора на зададения от самата мен въпрос, та смятам да го споделя, освободена от емоциите на онова време...

ДА, трябва да прощаваме! Това е най-благородното нещо, на което сме сподобни. Но прощаваме, когато ни искат прошка. На мен нито тогава, нито сега някой ми е поискал прошка...
Всъщност вече няма значение. Онова, което има значение е, че имам две прекрасни деца, стъпила съм си на краката и се опитвам да си подредя живота по някакъв начин след онзи мрачен период преди 2 години. А тогава...

Тогава бях бременна с второто ни дете. Разбрах, че съпругът ми е влюбен в друга. Малко след като родих, той си тръгна и аз останах съвсем сама с двете деца. Отиде при нея и повече не се обърна назад. Доста време ми трябваше, за да си стъпя на краката.

Благодаря на хората от клуба, които взеха проблема ми присърце и се опитаха да поговорят с мен! Някои други обаче бяха доста злобни. Няма да описвам как съм се чувствала тогава, когато съм споделяла проблема си... Желая им никога да не преживяват онова, което аз преживях и още повече, дано никога не срещат хора като самите себе си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите